при-родно

Вечер е. Аз съм на плажа седнала на  пясъка заслушана във вълните. 
 Успях да отделя  само  половин час за тази идилия …. докато вдигна глава, за да 
видя какъв е статуса на небето, че взе много да святка,  3-4 едри капки ме подсетиха по-бързо да си загасям цигарата и да търся подслон…..
Мислих си, че дърветата ще ме скрият…….
мислих си, че и близката  беседка може да направи това…….
оказа се, че и още четири човека с две кучета и един колоездач са си помислили същото……
 на площ от три – четири квадратни метра, две мъжки кучета се биха за една достатъчно стресирана женска, а хората им се смяха с глас….
Както всички седяха по пейките, мислейки че всичко е all right, взеха един по един да стават прави – дъждът ги брулеше по гърбовете стабилно , тъкмо да бръкна да взема цигара ….и аз станах ……краката ми бяха във вода до кокалчетата ….
След 1 минута мълчание всеки пое своята  посока в дъжда….беседката явно има функцията само и единствено да служи за любовно уединение – всички бяхме мокри!
Докато бягахме през локвите към другото ни спасение с Чърчил и отгоре се сипеха тонове вода ,    си помислих ,че участвам в клип на Силвия Кацарова към песента “ Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял……“
Природата е дива!
Дъждът също може да рисува – пясъкът е неговото платно ……….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s