ГРОХОТ

Морето мъртво е.
Вълните хвърлят своя бой.
Вятърът търкаля ми сърцето,
изпаднало от острият завой.
Очите ми – присвити
с горещи водопади украсени ,
а мислите  ми, сивите
подреждат спомени обезкостени
В юмруци стискам си съдбата,
застинала в зенит на пустощта,
аз чакам да ми върнат пак душата,
изправена  пред чуждата врата
Петите ми подпряли са ръбове към дълбини……

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s