Морето мъртво е.
Вълните хвърлят своя бой.
Вятърът търкаля ми сърцето,
изпаднало от острият завой.
Очите ми – присвити
с горещи водопади украсени ,
а мислите ми, сивите
подреждат спомени обезкостени
В юмруци стискам си съдбата,
застинала в зенит на пустощта,
аз чакам да ми върнат пак душата,
изправена пред чуждата врата
Петите ми подпряли са ръбове към дълбини……
marrakaas.com 