6 пейки

Почивни дни. Нанизани като на магнитна гривна служещи за подобряване на физическото и емоционалното състояние на ползвателя, нали ги знаете онези , чудотворните.

Пролетта тази година навлезе с шут. Една седмицa облаци сипваха тонове вода. Природата се беше превърнала в нещо като домакин, който очаква важни гости. Прибра хората по къщите за да оправи бъркотиите, дето беше оставила от зимата. Свидетели на природно прераждане станахме дето се вика. 6 дена локви и на 7-я поразяващ лъч светлина прободе облаците . При такива картини винаги си представям мощно хорово ААААААААААлилуя!

И тъй тревата се ражда от зелена по-зелена, а хората от усмихнати по-усмихнати.. Цари едно спокойствие все едно Господ е казал

„.. Вижте сега пускам ви едно промо филмче как е в Рая“

И тъй нетърпелива с пърхащи пръсти се приближавам до гардероба, за да взема оная блуза зелена с цветя около деколтето , да покажа и аз на околните, че и аз съм в крак с риродата.
Излизам взимам си очилата и Чърчил.Затварям вратата. 5 секунди ..отварям вратата..А! Забравила съм си ключовете, затварям вратата. Отварям вратата. А! Забравила съм си телефона ! Затварям. Отварям вратата А! Забравих водата за Чърчил .. и така около 10 пъти затварям, отаварям с надеждата да ми дойде акъла най-накрая, но се хващам, че го чакам с години , а той сякаш е забравил да дойде. Чърчил стои пред вратата и издава отчайващи пръхтежи и ако можеше да говори щеше да мe накатае с яка дума така както само един българин живеещ на запад може.. и тези сръбските не са за подценяване…
И тъй фанфари звънят… тръгваме с бодра крачка като на селски рейнджъри ..вървим аз и Чърчил към градският отдушник ПАРКА. Маршрутът ни първо минава по брега на реката , там правим спирка , за да хвърлим останалият хляб от масата снощи на патките …
Но патките са срамежливи .. показват добра работа в екип, но плуват несъсредоточено , нямат поставени ясни цели и затова парчетата франзела отнасят борбените чайки,които са със силно съзнание за победа, грачат почти с култовото …КОЙТО ИГРАЙ ПИЧЕЛИ, КОЙТО НИ ИГРАЙ НИ ПИЧЕЛИ…. , а патките в своя защита си паткат СЪМ ТАЙМ ВИН, СЪМ ТАЙМС ЛЮН…

И тъй достигнахме парка след 500 м. Посрещат ни песните на птиците , една издава звук ТЪН-ТЪН все едно получава SMS на Nokia-та си , може пък от Nokia докато са се разхождали в топлите европейски паркове да са получили инспирейшън и да са го отнесли във фабриката си с ясна идея, че за вбъдеще всеки може да носи топлата Европа в задния си джоб..
В парка е хубаво, зелено е, очовечено е , оживлено е, одетенено е, оспортивено е …
С един бърз поглед се забелязва силната връзка човек – природа…
Последната е изпъчила маргаритите си, а човекът е седнал върху тях , в случая Чърчил ги яде.
Заради птиците и хората са решили да демонстрират музиката в себе си.. Едно момче извади кларинета и засвири на уше на кучето си. Малко по-нататък двама невръсни человека на видима възраст 3 години разиграваха романтична сцена .. единият свиреше на хармоника, от там излизаха звуци незнайни, а другият береше маргарити и се поклащаше така, сякаш слушаше валс.
Наблюдава се спорт, много спорт, спорт от всякакъв вид , кой каквото не може това спортува , иначе всички са в трика, спретнати като за олимпиада. И докато течат тези мисли в главата ми един китаец подскача бодро покрай мен сякаш иска да ми предаде щафета. Поглеждам към Чърчил и той го гледа учудено застинал с детелини в устата си ……

оттеглихме се на сянка, за да наблюдаваме този природен симпозиум и извадих тефтера за да докладвам изводи от тази лекция в звук и картина….