100 неща, които ме правят щастлива

В последно време нещо ми е чорлаво…..
обтегнато и задръстено, не знам дали черната дупка се дължи на това че скоро ще стана на цели 29 и ще издраскам още една чертичка на стената на живота 🙂
Aко всеки си имаше една стена, на която е писал през изминалата година и ако хората имаха възможност да четат чуждите истории , какво ли щяха да прочетат на мойта стена …по ми е любопитно какво и аз какво мога да прочета на чуждите …леко клюкарски ….  
Реших да правя списъци, за да покажа не себе си пък и на вас, че щастието  все е около нас, само че, трябва да бъдем по-чувствителни и не толкова дебелокожи, за да го усетим…. и така започвам проект „100 неща, които ме правят щастлива“
В рамките на няколко седмици ..на малки порции ще сервирам щастие за закуска и вечеря 🙂 ОЛЕ!

10 – 100
 

1. да имам най-добрите родители….

три много важни показателя на добрия родител:

– готвят вкусно
– говорят интересно
– обичат силно

тихо. нека да си помислим по-съсредоточено върху това и…..ще видите, че след всяка дума ще изникнат толкова много ситуации, които са ви карали да се чувтвате добре и са ви карали да се усмихвате и да сте благодарни 🙂


2. да държиш за ръка любовта на живота си – да, за някои хора изглежда банална темата за любовта , аз също не пиша за любов , аз я изживявам всяка една минута, от сутрешното кафе с Discovery, до „Лека нощ amore“

3. Да вървя под дъжда

……съвсем скорошна случка …цял ден валяло, синоптиците се скъсали да повтарят, че ще се лееят проливни дъждове…аз обаче съм над нещата кой да ги чуе тези работи….колегите цял ден ме дебнат и ми се хилят “ Гергана ти пак ли си с колелото…ми то навън е порой “ аз излизам – няма никакъв дъжд …. качвам се и си карам и си свиркам по завойчетата до момента в, който на едно кръстовище не светна една светкавичка и не започна сочен дъждец да ме пердаши по главата, докато се чудех къде да се скрия, защото беше червено по лактите ми се стичаше вода и мъдро реших да си продължа да си се пребирам под дъжда с включен фар , беше 10.30 вечерта ….озовах се вкъщи като все едно бях преплувала езерото , но затова пък усещането беше несравнимо.

повод за усмивка и размазана спирала !



4. да намеря нов приятел

обичам да колекционирам хора….необичайни …. с които темите на разговор да са различни от дежурните, да носят във себе си цяла вселена непозната за мен.
Здравей ново другарче, радвам се, че се озова в живота ми малко са летящите хора нали ?

5. да стъпя рано сутринта в мократа трева на босо –
хладно е и мирише на земя, чувството е също толкова яко, както и да минеш под пръскачките в морската 🙂

6. Да видя корабите в залива

за първи път ги чух да си надуват свирките тукашните кораби в залива онзи ден бяхa 6 и морето светеше. Изключителна щастливка съм да съм родена и израстнала на морето и да мога да го видя когато пожелая, да му знам настроенията и милите и лошите…да му ям и рибата и мидите и скаридите.

Други хора чакат отпуски…

7. Да чуя камбаните на църквата

Живея близо до църкви ….да една вече се премести в кръчмата поради лошото си здравословно състояние и е малко странно да палиш свещи, там където пияни люде са подпирали лакти в масите и угоднически са бучкали мезета…. другата ми е по -близо , по-малка , но вади глас на място, камбаната й е на място и свещите са й на място…
В Италия камбаните те събуждат и приспиват , казват ти кога да си ходиш от работа, че е време за хапване, че е време за ставане от обедна дрямка и пак трябва да ходиш на работа и така ..песнопойни са и са весели.
Звуците на камбаните според Фън Шуй:
Камбанки – (вятърни чанове, капани за сънища и вятър) – те трябва да се закачат пред вратата или над прозореца. Те трансформират негативната енергия, разпределяйки я по кухите тръбички (бамбукови или метални) и я преобразуват в благотворна. Камбанките, металните звънчета, ако често се звъни с тях, ще привлекат към вас бързи и енергични помощници.
В много религии камбаната означава божественият глас, проповядващ истината. Символ е на предупреждението за опасност. Камбаната символизира хода на времето, а звукът й отбелязва добри и важни моменти в живота на човека: молитва, сватба, победа.

Bim bam bum

8.да ям вкусен домашен хляб

Наскоро открих една хлебарничка…била известна само аз дето не съм я знаела..правят хляб като едновремешния, мек вътре с хубава кора отвън и е вкусен винаги взимам по два, но едно време през ранните 88 – 89 – 90год , чаках на опашка , и после като дойдеше моя ред казвах на лелята да ми даде половин хляб , тя вадеше къдрав нож с голяма прозрачна дръжка и го разцепваше…. В Италия все още си режат хляба , взимаш хляб на килограм , но няма сол и не е като нашия …нашия е по-вкусен !

П.С хлебарницата е в Бургас на ул. Оборище до отрезвителното 🙂 , а лелята с ножа е в Козлодуй ..да е жива и здрава 🙂

9. да се запознавам с хора които имат различни професии от – счетводител, мениджър, директор и бля бля бля

Онзи ден бяхме на гости и под въздействието украинската комбинация водка с люти чушки и маслини за разкош, с Ваня разбрахме, че бухалите хич не са малки ….. били високи….мисля, че Чърчил ако седне ще бъде колкото бухал висок.

Зачудих се възможно ли е ?

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България, Дължина на тялото 67сантиметра. Wikipedia и тя потвърди….
Човека който ни разправяше тези истории може да вика и чухали с уста …… и в морската имало много …
Искам да се запозная и с уфолози, ще им вярвам докрай…!

10. Да ми замирише на север

О, север! О, изток!

В детските си години съм израстнала на север….
на север имаше сняг много повече отколкото на изток. Когато се преместихме на изток изпаднах в шок, че няма сняг и зимата е …..изобщо не е същата!
Не съм падала за ангелчета , защото снега беше достатъчно дълбок да си правим тунели, къщи, издигахме цели огради от сняг и си разбивахме снежни снаряди във вълнените шапки с папулки, всички имахме ръкавици с един пръст, които минаваха с въженце зад врата ( за да не се загубят, нещо като ключовете с връзка на врата ) всички караха скички и шейнички….снежните човеци бяха толкова много, че населението на града се вдигаше значително през зимите и снежинките не си играеха на дребно.
Да ми замирише не север означава…след 9 часов снежен бой и скитане из преспите , да се върнем със сестра ми вкъщи, да ни потопят краката във вряла вода със сол и да ядем домашно приготвени луканки и боб със зеле….
Сега като ми замирише на север е време за червеното вино на дядо и печен джолан 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s