Стоях си мълчаливо и си чаках момента..писала съм била , по някое време, ама не си спомням вече..изтрито е като с коректор от тея течните дето се чудиш за какво са създадени да заличават сгрешеното или да акцентират със зле създадено петно…..

бяха празници, беше ядене,беше пиене, беше недоспиване…наспах се едва днес сутринта …
и тъй пак забравих за каво ще пиша , а иначе докато вървя много ме бива:) то са едни поеми едни филми, както казва колегата по 5, 6 гб……

за сведение на доклада “ Животът на Джи“  Пролет е! Май месец е ! Вчера приемах поздрави по повод Гергьов ден!
Получих едно обаждане:“Как си Гери? Как е България, какво става ….?“ принципно уж гледам да съм в час със нещата, но ще ми е малко трудно и дълго да обобщя ситуацията за 111 000 квадратни километра ..я колко е голям нашият двор 🙂  Ми в последно време на дневен ред стоят изборите на Бойко са му издокарали реч, която звучи  като…… обещаващо ехо “ „Работа …работа..работа“ на син фон , нали синьото бил манипулиращ цвят, който действал на подсъзнанието като довереност и спокойствие, затова и Обама все излизал със сини вратовръзки, че и по родната телевизия всички са се стегнали в тези …..чудя се Бойко какво има в предвид това, че ще направи овчарите IT или IT специалистите овчари, след клипа на Бойко иде клипа на БСП, там по-добре да бяха оставили една картинка на червена роза на фона на весела казънлъшка песен с подобаващ слоган  „Червени сме и боцкаме“, ще изглежда къде по-добре от говорещия Орешарски, на който всъщност би му отивало да играе в сръбският филм “ Горещ вятър“ …… толкова за ситуацият в България..всичко си й е наред, в смисъл нищо не се е променило …:) За това ми напомня ежедневната картинка паркирана в една от стаите вкъщи …колелото ми обезкостено от малки крадливи ръчички стои безпомощно, очакващо доставка на седалка и фар, които се оказват доста рядък вид :),  сега вече знам как Ицо се чувста без гражданска на колата си …

Денят ми започна подобаващо заметнах съзнанието си с добри мисли , тереперещо изпих три кафета ..гледах Чърчил право в очите и в 9.30 хукнах навън, за да облекча нуждите му……Навън слънцето беше наострило лъчите и чакаше да ожули всичко под себе си…викам си: „…. и днес ще те се пекна“ намотах хавлията, сложих в изкрящо зелената си  текстилена (чанта спомен от евтин супермаркет в Римини), тъмнозелената си хавлия и хукнах да не изпусна плажа…заключих …отключих за да проверя пак маниакално дали съм изключила бойлера, ютията, котлоните и така около 10 пъти, докато не сетих за онази болест ОКР, при която хората повтарят еднакви движения като ритуали преди да направят нещо …всеки е прескачал фугите на плочките в парка..да ама като малък..сега съм на 30 почти!
 Опа, вече сме на плажа морето си го бива ..плажната ивица ..хм прилича на амфитеатър….множество малки тийнейджърчета са наредили около 20 хавлии една до друга и така на няколко реда зигзагообразно…явно ще се прожектира филма „Вълните“….опънах си хавлията и си вкарах 10 фактора подкожно… заради свободно обикалящите радикали… отпуснах се …ще слушам вълните , птичките в морската, и там горе в небето идия…и се чудих: „Аз ли съм по-ослепителна или слънцето ? “ Правя малък разчет на посетителите наоколо викам си: „Всичко си е на мястото ..момчетата с мускулите и татусите,късите им панталонки и голите момичета са си на плажа, не по улиците!“
Стоя почти час перпендикулярно на слънцето, чета си книгата тъкмо разбрах как се е появил ликьорът „Амарето“ и фреските в италианските катедрали в почна едно леко вятърче ..което в последствие ме нахрани вместо вкусните ми бисквити …реших да си тръгна  преди природата да ми изсипала още една лопата пясък, все едно съм дупка в асфалта на път за Меден рудник…..вдигнах телесното си състояние и с вирнат нос, напуснах заради климатичните условия..

…иначе Чърчил е добре… вчера с Ицо го хванахме да яде в последователност отвън на терасата лапад, лук ,лапад, чесън…очакваме го само да проговори с човешки глас и всичко ще си дойде на мястото….