И все чувам пиши бе..пиши да те чета, бе!
Добре де, добре!
След има няма 4 години и едно дете по-късно ..ей ме на, отново съм на манежа.
Никой не може да отрече,че не съм последователна. Преизпълвам петилетката…. с мълчание.
Ще пиша ..то и без това на ден за писане прилича…
От няколко дена е такова времето, че и дърветата се чудят как имат още листа по себе си.. и то зелени..духа и пак цялата есен мисля, че ще я прекараме в разноцветни кодове… ту жълт, ту оранжев…
Само се моля, да поспре за седмица две, за да мога поне да се порадвам на листата в морската..ако имам късмет да отида и в някоя гора..и там ще се радвам , като за последно ..Сещам се преди години в София докато живях, толкова се бях улисала да си заривам обувките в листата, че изведнъж пропаднах в шахта до кръста …( много се смея сега )
Миналата година беше по-меко времето ..сещам се бях по тънко якенце..сещам се защото и сестра ми беше тук ..Татко, разгъна Зафирата на 7-местна, напълнихме я и се отправихме към затънтено село на 100 завоя разстояние от Бургас..озовахме се с пътеводител от плът и кръв в село Еркеч….
Селото прилича на забравено от Бога. спряхме се на някакво мегданче срещу стара българска къща. Влизаме в двора и се отправяме към една от пристройките ..влизаме вътре.
Една баба стои до някакъв барабан, приличащ на машина на времето, опасала се е в гумена престилка и плиска вода навсякъде, пълни малки бутилки.
Това е баба Панура, която продължава това, което правил нейният баща.
Прави домашна лимонада. Ужасно вкусна лимонада…аз такава не бях пила честно!
Баба Панура подреди малките бутилки в съндъчета и ни покани в къщата си.
Запазила я е така като са живяли предците й ..със зимници и битова стая.
В битовата стая една голяяяма софра. Баба Панура я наредила с глинени чашки и български карета. Направила шопска салата, за нея разбира се, невероятна ракия.
Сготвила боб и кюфтета за тях изпекла питка, носи глинена кана с вино. Боже!!! Що ядене, пиене на ракия и лимонада беше- пръснахме се! Всииичко беше много вкусно.
Докато седяхме на масата и припадахме от кеф по гозбите й, баба Панура разказваше истории, за това, че машината за лимонада е с пукнат барабан и не може да намери кой да я оправи, разказваше ни, че като й свършили бутилките нямала как да намери същите и едно лято докато я посещавали туристите, един германец толкова се впечатлил какво прави, че когато се върнал в Германия,й намерил бутилки, същите, с такава закопчалка и й пратил, за да има в какво да сипва лимонадата.Тука пак си казваш ей добре, че са чужденците,че пак да ни вдигнат гащите. че това българите сме страшно разпасана команда.
Разказваше ни за селото, откъде идва името му..
По време на турско робство, в селото отсядат турци.
Турците искали да ядат да пият и да ми доведат млади девойки. Сложили им те софрите, Почнали те да си се гощават ,довели им девойките. Българските мъже, обаче негодували, и изчакали турците да се напият, за да ги нападнат. Издебнали подходящ момент, влезли в кръчмата, където били и им прерязали гърлата, извели си девойките и си тръгнали. Оцелял само един турчин, който по това време бил извън кръчмата . Когато се върнал обратно видял кървавата картина и хукнал да бяга.
От тогава се носи популярната теория за произхода на името на селото – Еркеч, произхожда от турското словосъчетание – „еркен геч“ т.е. „мини-замини“ или „мини по-бързо“. В Еркеч турски крак не е замръквал. Ако е замръкнал – не е осъмнал“. Казват, че и Васил Левски се е крил тук. Днес селото носи името Козичене.
Добре де, добре!
След има няма 4 години и едно дете по-късно ..ей ме на, отново съм на манежа.
Никой не може да отрече,че не съм последователна. Преизпълвам петилетката…. с мълчание.
Ще пиша ..то и без това на ден за писане прилича…
От няколко дена е такова времето, че и дърветата се чудят как имат още листа по себе си.. и то зелени..духа и пак цялата есен мисля, че ще я прекараме в разноцветни кодове… ту жълт, ту оранжев…
Само се моля, да поспре за седмица две, за да мога поне да се порадвам на листата в морската..ако имам късмет да отида и в някоя гора..и там ще се радвам , като за последно ..Сещам се преди години в София докато живях, толкова се бях улисала да си заривам обувките в листата, че изведнъж пропаднах в шахта до кръста …( много се смея сега )
Миналата година беше по-меко времето ..сещам се бях по тънко якенце..сещам се защото и сестра ми беше тук ..Татко, разгъна Зафирата на 7-местна, напълнихме я и се отправихме към затънтено село на 100 завоя разстояние от Бургас..озовахме се с пътеводител от плът и кръв в село Еркеч….
Селото прилича на забравено от Бога. спряхме се на някакво мегданче срещу стара българска къща. Влизаме в двора и се отправяме към една от пристройките ..влизаме вътре.
Една баба стои до някакъв барабан, приличащ на машина на времето, опасала се е в гумена престилка и плиска вода навсякъде, пълни малки бутилки.
Това е баба Панура, която продължава това, което правил нейният баща.
Прави домашна лимонада. Ужасно вкусна лимонада…аз такава не бях пила честно!
Баба Панура подреди малките бутилки в съндъчета и ни покани в къщата си.
Запазила я е така като са живяли предците й ..със зимници и битова стая.
В битовата стая една голяяяма софра. Баба Панура я наредила с глинени чашки и български карета. Направила шопска салата, за нея разбира се, невероятна ракия.
Сготвила боб и кюфтета за тях изпекла питка, носи глинена кана с вино. Боже!!! Що ядене, пиене на ракия и лимонада беше- пръснахме се! Всииичко беше много вкусно.
Докато седяхме на масата и припадахме от кеф по гозбите й, баба Панура разказваше истории, за това, че машината за лимонада е с пукнат барабан и не може да намери кой да я оправи, разказваше ни, че като й свършили бутилките нямала как да намери същите и едно лято докато я посещавали туристите, един германец толкова се впечатлил какво прави, че когато се върнал в Германия,й намерил бутилки, същите, с такава закопчалка и й пратил, за да има в какво да сипва лимонадата.Тука пак си казваш ей добре, че са чужденците,че пак да ни вдигнат гащите. че това българите сме страшно разпасана команда.
Разказваше ни за селото, откъде идва името му..
По време на турско робство, в селото отсядат турци.
Турците искали да ядат да пият и да ми доведат млади девойки. Сложили им те софрите, Почнали те да си се гощават ,довели им девойките. Българските мъже, обаче негодували, и изчакали турците да се напият, за да ги нападнат. Издебнали подходящ момент, влезли в кръчмата, където били и им прерязали гърлата, извели си девойките и си тръгнали. Оцелял само един турчин, който по това време бил извън кръчмата . Когато се върнал обратно видял кървавата картина и хукнал да бяга.
От тогава се носи популярната теория за произхода на името на селото – Еркеч, произхожда от турското словосъчетание – „еркен геч“ т.е. „мини-замини“ или „мини по-бързо“. В Еркеч турски крак не е замръквал. Ако е замръкнал – не е осъмнал“. Казват, че и Васил Левски се е крил тук. Днес селото носи името Козичене.
Да си тръгнем ни беше тежко, просто защото преядохме.
Денят ни мина там. Беше ново, хубаво и незабравимо. Благодарихме на баба Панура за вкусно приготвена храна и историите й за по-добро храносмилане, натоварихме се пак седмина в колата и по завоите,по завоите си заотивахме обратно.
marrakaas.com 