..Значи не е честно…някъде днес пече слънце, не че се оплаквам…При мен е традиция
като завали и сякаш ми се отварят сетивата, от 7 чакри, 8 работят и всичко ми се влива в пръстите..да човъркам, да драскам да меся хляб дори… а и като се замисля кое време е по-подходящо от мрачното и дъждовното да отприщиш себе си…да ходя дълго навън не мога…на сухо и слънчево не мога да се зАпра – конче..последното интересно което ми се случи, беше път  близко-далечен, въздушен и сухоземен..

Мина лятото….беше горещо и както винаги някъде към средата на Юли и главоломно в Август ми се иска , слънцето просто да си почине малко ,защото е изтощаващо.
Много приятели заминаха на почивка на другото махленско море, имам предвид в Гърция.
В един момент снимките на баджаци и чадъри  ти идват в повече.
Идва ти в повече и въпросът, който виси в главата ти като пътник, който постоянно изпуска трамвая: “ Кога ще отида и аз..някъде ..далеч от улицата,хората и разговорите които чувам ежедневно,мамка му ?“

И тъй, дойде времето …неусетно видиш ли през есента!
11 000 км високо над земята, 800 км/ч и – 58 C, час и половина време и хоп, ето ни в Италия.
Дестинация отново Римини! Крайна точка на моите мечти почти ежемесечно, за да не звучи много тъжно ежедневно, не че през ден не съм в Google maps нейде из уличките малките познатите и непознатите..тъй да си въздишам и да си представям,че например като се събудя утре сутрин, ще дишам въздуха в Италия и ще пия от нейната вода ( която всеки път ми мирише като на газ..за тази от душа и чешмата говоря…но на мен много ми харесва де….)

През есента Римини е едно красиво място… тихо без паплач и твърде много жега, носеща със себе си свръх влага, все едно си в инкубатор.
Дърветата са така подрязани покрай porto-то, че са изтеглили всичките си клони нагоре и приличат на малки деца с вдигнати ръце. Да не говорим за цветовете.
Небето е дълбоко синьо,а листата на липите са като декорация по улиците , малко преди коледните празници, абе въздуха е различен..то нали знаеш тревата на съседа винаги е по-зелена….ама наистина беше по-зелена ..

Обичам им пазарите. Всяка сряда и събота, многобройни номади с каравани се паркират по площадите и разпъват малкият си свят за останалите: ръчно работени обувки, керамика,пердета,чорапи, подправки ,колбаси и сирена,пантофи, якета, шалове, тенджери,тигани …и всяяякакви дреболии.

Ами сутрин да се разхождаш по улиците…?
Супер мини кафенца, подбрани в помещения, вътре има само бар и кафемашина, отвън две залепени за стената мини масички с мини столчета  сякаш собсвеникът е излязъл от света на джуджетата и без да иска се е озовал на главната улица при гигантите с идея за бизнес.
Разбира се, сутрешното riostretto не може да мине без селфи, както и инстаграм пост на кафе + брьош и част от аутфита , чехли на Gucci.
Две паркирани дами  добре гримирани и фризирани за 9 сутрина, тъй са разположили многопластовия си фешън,че ти се иска да се върнеш обратно вкъщи и да си сложиш поне спирала, за да не си без хич по улиците..в такива моменти си казваш “ Да живеят очилата! „
А в следващите няколко разказа гледам света през моите си …. розовите.

 / част 1 /