1800 км у лево

…Значи не е честно…някъде днес пече слънце, не че се оплаквам…При мен е традиция
като завали и сякаш ми се отварят сетивата, от 7 чакри, 8 работят и всичко ми се влива в пръстите..да човъркам, да драскам да меся хляб дори… а и като се замисля кое време е по-подходящо от мрачното и дъждовното да отприщиш себе си…да ходя дълго навън не мога…на сухо и слънчево не мога да се зАпра – конче..последното интересно което ми се случи, беше път  близко-далечен, въздушен и сухоземен..

Мина лятото….беше горещо и както винаги някъде към средата на Юли и главоломно в Август ми се иска , слънцето просто да си почине малко ,защото е изтощаващо.
Много приятели заминаха на почивка на другото махленско море, имам предвид в Гърция.
В един момент снимките на баджаци и чадъри  ти идват в повече.
Идва ти в повече и въпросът който виси в главата ти като пътник, който постоянно изпуска трамвая: “ Кога ще отида и аз..някъде ..далеч от улицата,хората и разговорите които чувам ежедневно,мамка му ?“
И тъй дойде времето …неусетно видиш ли през есента!
11 000 км високо над земята, 800 км/ч и – 58 C, час и половина време и хоп ето ни в Италия.
Дестинация отново Римини! Крайна точка на моите мечти почти ежемесечно, за да не звучи много тъжно ежедневно, не че през ден не съм в Google maps нейде из уличките малките познатите и непознатите..тъй да си въздишам и да си представям,че например като се събудя утре сутрин, ще дишам въздуха в Италия и ще пия от нейната вода ( която на мен всеки път ми мирише като на газ..за тази от душа и чешмата говоря…но на мен много ми харесва де….)
През есента Римини е едно красиво място… тихо без паплач и твърде много жега, носеща със себе си свръх влага, все едно си в инкубатор
Дърветата са така подрязани покрай porto-то, че са изтеглили всичките си клони нагоре и приличат на малки деца с вдигнати ръце. Да не говорим за цветовете.
Небето е дълбоко синьо,а листата на липите са като декорация по улиците , малко преди коледните празници, абе въздуха е различен..то нали знаеш тревата на съседа винаги е по-зелена….ама наистина беше по-зелена ..
Обичам им пазарите. Всяка сряда и събота, многобройни номади с каравани се паркират по площадите и разпъват малкият си свят за останалите: ръчно работени обувки, керамика,пердета,чорапи, подправки ,колбаси и сирена,пантофи, якета, шалове, тенджери,тигани …и всяяякакви дреболии.
Ами сутрин да се разхождаш по улиците…?
Супер мини кафенца, подбрани в помещения, вътре има само бар и кафемашина, отвън две залепени за стената мини масички с мини столчета  сякаш собсвеникът е излязъл от света на джуджетата и без да иска се е озовал на главната улица при гигантите с идея за бизнес.
Разбира се, сутрешното кафе не може да мине без селфи, както и инстаграм пост на кафе + брьош и част от аутфита , чехли на Gucci.
Две паркирани дами  добре гримирани и фризирани за 9 сутрина, тъй са разположили многопластовия си фешън,че ти се иска да се върнеш обратно вкъщи и да си сложиш поне спирала, за да не си без хич по улиците..в такива моменти си казваш “ Да живеят очилата! „
А в следващите няколко разказа гледам света през моите си …. розовите.
 / част 1 /

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=https%3A%2F%2Forlifly.blogspot.bg%2F2017%2F10%2F1800.html&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId=59756720681

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s