Давиде ни казва, че в селото им няма местенце за похапване,  то иначе щеше да бъде идилия , но наблизо има друго село и трябва да караме до него няколко километра…в този момент сякаш чувах сърцето на сестра ми да бие учестено от вълнение, че НАЙ-НАКРАЯ ще хапне в този живот !
 И тъй с целувки, прегръдки, бутилка вино и прясно изпечен хляб от Давиде, качихме се на колата и забързахме наобратно по завоите. През това време, докато Матео караше като Круела Девил, с изключение на цигарата, запази масичка е една Trattoria , ама са на косъм да заключат вратата и да си тръгнат .
Както и да е ..стигнахме …Навигацията свърши отлична работа и ни закова на малко площадче, огряно от слънце,тишина и зокуми, за да красят положението..то,сякаш всичко в Италия започва и завършва с “ малко площадче или малка уличка“…като и да е …отваряме вратата, а там, мила леля на полусъединител ни чака да хапнем на две на три…Разбира се, аз изобщо не си го представям така…май и останалите ..поръчваме си гарафа червено вино, а в обедното меню най-симпатично са се настанили супа от кестени и тиква- ЖЕСТОКА…може би има само една дума, която да я опише напълно) и ньоки с formaggio di fossa (  за протокола миризливо сиренце – зряло в пещера)…напълно сезонни и двете, много гот и много ни отиваше на виното…, всички бяхме толкова гладни, че нямахме нито време да снимаме за Instagram, да се чекваме във Facebook и развълнувано да отбележим, че се чувстваме благословени,че сме открили топла храна и вино….от него, така се размекнахме и замечтахме,че лелята, която ни обслужваше в гробна тишина, само дето услужливо не ни изнесе да си доядем,допием и домечтаем отпред на тротоара,защото нея обедна почивка я чакаше.  Плащаме и си заминаваме.
Отпред на площада …отдясно…малък бар..сестра ми трябва да завърши този звънък обяд с кафе. Отправяме се двете към бара, след две минути,  с гръм и трясък влиза Виви, крещяща за бонбоче…Ричо бяга из площада да я гони, молейки се подире й за добро възпитание..Матео тръгва в друга посока и най- чинно си плаща още един час престой синя зона, на иначе пустия площад.
Хората от бара, изцяло местни, изкършиха вратове да  видят…“ кои са тия новите тука, бе ?“ Край съсипахме им еднообразния живот …поне за този един час…
Отправихме се ние по един баир нагоре…козите в нас проговориха…и вървяхме, вървяхме, вървяхме , всъщност търсихме някаква манна, за която Давиде говореше…открихме я  ….беше съвършен магазин за деликатеси на местни производители …закриваме с шепи очи, всичките и залепени за стъклата, надничаме вътре … беше затворено…и много ни беше яд, че не сме ги хванали на време „…Ех, мамка му ! „- кълнеше Ричката 🙂
След малко се врътна ключе  и вратата ни отвори спретната леля, която кълна се, едно към едно приличаше на Цветана Манева …
Говорихме,гледахме, опитвахме тяхната продукция, лелята ни разказваше за началото на малкият им семеен бизнес,разтапя се при вида на Виан ..и тя имала внучка на нейната възраст  с прекрасното име – Амалия ..
 Ужасно сме доволни, от това което дегустирахме, да не говорим че сме безкрайно щастливи, че „работата „ ни е свързана с такива приятни преживявания на – пак повтарям: – ЯДЕНЕ И ПИЕНЕ.  Взимаме колбаси, една бутилка червено вино..прогресивно мислим единствено и само в посока ядене и пиене, запечатваме момента без много пози, сбогуваме се и си тръгваме…
Аз лично исках да остана да поживея на това място под бутовете надвесени на главите ни , не можех да спра да ги гледам …то всеки ъгъл беше запълнен с прошуто …

Отправяме се надолу по отвеса…и разбира се на малко площадче съзряхме стара Gelateria. Сестра ми отсече : “ Тук сладоледа им ще е е хубав!“ –
Разбирате ли… току така, сладолед не можеш да махаш навсякъде ..като и пица, паста , вино , колбаси, пиади и всякакви места за ядене и пиене..те трябва да са изпитани, оценени и одобрени от местните ..и когато им вдигнат 6 точки, тогава ще бъдат наградени с посещаемост и безусловна преданост. Tака че местния, цялото му семейство и приятелите им, ще им се отдадат напълно и винаги, когато зазвъни камбаната на глада, със заучено движение, без излишно разсъждение ще се озовават на това място…и в този ред на мисли не случайно над магазини, заведения, работилнички и още ред други дейности и занаяти висят горди табелки с годината от която са създадени.- като например сладкарничка от 1902г , да речем Затова като чуете от някой “ Там се хапва добре! “ Значи няма какво да си губите времето в търсене на невероятни места и изтънчени интериори… Нещо, което всеки път съпоставям с Бургас (най-малко) и представите за ресторантьорство на местните действащи такива…Иде ми всичките да ги натоваря на една галера и да махат с гребла в морето до Сочи- МИНИМУМ, докато им дойде акъла в главите  и преосмислят своето верую  и … цената на таратора,да речем, който явно в последно време може да наредим до фюжън кухнята и да му лепнем изтънчено наименование тип : Деструктурирана краставица с елементи на йогурт, високопланинска вода и две капки олио …. отплеснах се ..та взехме си ние толкова сочен сладолед …чак сега като го споменавам и ми се пълни устата ..и седнахме ние на малкото площадче, под една стара маслина да се наслаждаваме на съвършената комбинация от Pistacchio, Bacio e Fragola …