Дестинация – ЧИСТ ВЪЗДУХ

И тъй… натоварваме се една сурия хора-малък батальон, поема към края на света..или поне
към края на България, на метри от Турската граница.
Озоваваме се на едно, крайно тихо място. Много призрачно и монотонно.
Докато пътуваме,  Вивинда отнесе плувката и заспа на задната седалка.
 Валеше дъжд, а това за всички, освен за шофьора, е равно на мазен релакс.
 Пътят ни минава  през гората, дърветата на места са толкова покрити с мъх, че  приличат на фосфорна гора от далече.
Пристигаме и разбира се, сме най-шумни в селото, всъщност, останахме с впечатлението, че  там никой не живее.
През първият ден, в който пристигнахме, продължителният дъжд, премина в сняг.
Съжалявах до мозъка на костите си, че не съм взела на Вива бойния снежен екип, за да се юрнем по баири и баирчета.
 Нали е дъщеря на майка си ..трябва да свикне да крачи като малко свраче нон стоп.
Като бях малка, много обичах да скиторя и да бродя. Въобразявах си, че съм изследовател и преоткривам чудни и необятни места.
 Без страх, прекосявах широките тръби, които минават над блато (съвсем сама – разбира се, филмът с падането в блатото, никога не ми минаваше през главата, камо ли да си представя, че ако майка ми разбереше къде ходя, щеше да ми хвърли такъв бой, че щеше да си взима отпуска на пресекулки от Януари до Декември, за да не изпускаме ритъма)
…малко отклонение в миналото …та…както и да е …
Дъждът премина в сняг, ние се бяхме настанили в голямата къща на топло, и само стояхме мълчаливо покрай прозорците, за да се порадваме на едрите снежинки….до този момент – краят на Декември- цяла България, беше пропищяла от падналия сняг,  само ние – бургаските чада, сме като жители от друга страна – Декември месец пече, тук таме вали дъжд, разбира се , задължително: малко източен вятър, малко северен и за разкош и пълно задоволство на лицевите мускули, северо-източен…но сняг..мнооооого рядко.
По едно време стадо кравички- едни такива червени и рошави, минаха по пътя с бавна стъпка , блажено си пасяха от сочната тревчика и въобще, не бяха притеснени, че се мокрят,заснежават или там някакви други дискомфорти.
Отбелязахме, че не са българска порода- в къщата имахме професионалист по говедата !
Не вярвахме, че ще натрупа сняг, земята беше твърде мокра от дъжда…
На следващата сутрин ставаме, всички рошави, суркайки чехли по пода с полуотворени очи, мързеливата правим кафе..моментът на Нирвана, който изпитваш ,тогава когато кафето закипи, налееш го в чашата, добавиш : мляко и захар по желание ( Благодаря )  и първата глътка….. се изпарява, когато в огромната кухня , нахлува още по-огромна тумба от хиперактивни хлапета, всяко със свой тон и изречение, омесено с турбо голямо вълнение…..
Отваряме външната врата …пред нея стоят стадо коне и кротко пасат, връз поляна,покрита с 20 см сняг, небето е невероятно синьо, няма нито едно облаче и пече слънце като през Май!
Е Х А!!!!! – Няма по-красиво начало на деня, заклейвам се !
Вече нямах търпение да изляза навън. Извиках Вивинда, тя се отзова като малко войниче, готово за нови изживявания: сложихме шапки,шалове и цяла серия зимни артикули, задушаващи свободното движение на човек, сложихме чифт гумени ботуши и поехме в посока : “ ВАВЪНКА“- т.е Навън!
В селото наистина няма хора, минаваме покрай пасища, от далеч се чуват хлопките на овцете, а техни стражи бяха три кучета, които движеха стадото и пазеха от далеч за натрапници.
 Пак видяхме кравите, пак бяха сами.
Беше тихо толкова тихо, че можеш да чуеш как пасат тревата,
 беше толкова тихо, че можеш да чуеш разтапящият се сняг как  шурти  и се стича по  отронения асфалт надолу по пътя.
P.S Чистият въздух намерихме в малкото село Близнак, което изглежда, че скоро ще изчезне от картата на България. Много от къщите там се рушат, в останалите живеят шепа хора.
Къщата, в която прекарахме няколко чудесни дни носи името Аври.  Построена наново -изцяло, по Европроект за развитие на селските райони.
В такива моменти се радвам,че има смелчаци, които се нагърбват с нелека задача като тази.
И че ако не беше тя..ние може би никога нямаше да отидем на това място.
А места като това има навсякъде из България.

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=http%3A%2F%2Forlifly.blogspot.bg%2F2018%2F01%2Fblog-post_24.html&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId=59756720681https://www.facebook.com/plugins/follow.php?href=http%3A%2F%2Forlifly.blogspot.bg%2F&width=0&height=80&layout=standard&size=small&show_faces=true&appId

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s