Детайли на времето

Сутрин е ..обикновено към 8-8,30, след като съм изпила две бързи кафета със студено мляко, ред идва на Чърчил. Мятам якето на гърба, дърпам ципа,щракам закопчалките на каишката и сме навън по улиците.
 Благодарение на Чърчил се вра по всякакви цепнатинки,малкият му инспекторски нос е водачът….
 С цялото време, с което разполагам, докато той да души и отделя около 5 минути на всяко стръкче тревица, сякаш, всеки път медитира, се запознавам детайлно, с мястото на което се намираме – като малък градски детектив, втренчен да не изпусне нещо интересно. 
Под носа ни са ..и  всеки ден минат хиляди хора покрай тях, а те стоят все още тъй красиви, носещи следите на времето.
 Докато ги гледам …  си представям хората, които са минавали  години наред през тях.

Един сюжет :
 Зад красивата врата с невероятна резба, дело на знатен тогавашен майстор в къща голяма, живяли семейство Лефтерови. 
Господин Лефтеров търгувал с килими на възраст около 40-те. Висок мъж,винаги добре обръснат, обичал да посещава бръснарницата наблизо, където с останалите мъже разпалено бистрели политиката, имал лъскаво-пригладена коса с път на една страна, носел бомбе и балтон, винаги обичал да държи нещо в ръка …я тънък чадър, лула или вестник, обувките – островърхи. Обичал да се отбива при обущарите на Александровска, а те да ги лъскат до огледало…това е малкият му ритуал преди да се захванел с дългият работен ден, който му предстоял.
Жена му- Госпожата Лефтерова, е видна красавица, с широка усмивка, бели зъби, пухкави устни, очите й винаги са подчертани с очна линия и туш за мигли.  Обичала да носи всякакви  шапки. Всеки вторник  ходела на фризьор, за да й оправят буклите.Обожавала дрехите и чакала шивачката с нетърпение да й се обади, когато новите платове са пристигнали от Запада в ателието й . В гардероба й се криели немалък набор от изискани тоалети, модни за онова време. Госпожа Лефтерова била естет по душа. Обожавала да  прекарва денят си,  докато рисува или пише книги в задният двор на къщата – който е опасан в квадрат от добре подстригани чемшири, градината ухаела на цъфнали едри божури, а сянка му правел дъб с перести клони, музикалнaта атмосфера се поддържала от канарчето Рàдомир. Чуден песнопоец, който не веднъж смайвал с дарбата си  гостите на Лефтерови по време на сбирките им.
   
Вечер когато, господин Лефтеров се прибирал от работа, той чукал отсечено три пъти на врата. Госпожа Лефтерова отваряла с пълната си красота и блясък с думите: “ Здравей,любими ! Как мина денят ти?… и мило го целувала по бузата. Обичала ароматът му. От господин Лефтеров винаги се носело ухание – връхни нотки на лимонов сок,индийско орехче,бергамонт и пачули.  
 Той от своя страна обожавал госпожа Лефтерова, харесвал у нея грацията, с която тя се отнасяла към всичко. И се наслаждавал на времето, когато прекарвали заедно.
  Господинът Лефтеров окачвал дрехите си на закачалката в антрето, после двамата минавали през вестибюла и се отправяли към дневната…там стар грамофон върти плочи с музика от тогавашното време, говорили си за изминалият ден, докато пушели тютюн и пиели вносен  коняк.    

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=https%3A%2F%2Forlifly.blogspot.bg%2F2018%2F02%2Fblog-post_18.html&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s