Разкази за Севера

Тези дни цяла Европа, бе ухажвана от Сибир и неговите свежи зимни циклони. В следствие, на което има обилни снеговалежи и отрицателни температури.
Аз лично си мислих и силно се надявах всъщност, тъй като сме Март снега да не се сеща за нас тази година. Но уви…и в Бургас заваля и валя цял един ден и станаха едни преспи хората скачаха като сърни от преспа в преспа, Чърчил и той скачаше като заек в снега и му се радваше има няма 5 минути след което вдигаше лапи и не искаше да се разхожда повече.
 Ричо пък час през час следеше за понижението на температурите : „Джинка -11 е  усеща се като – 17! “ Успокоявах го, че неговите  сибирски прадеди сигурно са живяли и на -60, а той се държи сякаш е потомък на племе от Мауи.
Сега мама ако беше щеше да каже : “ Едно време зимите в Козлодуй си ги прекарвахме на -20, месеци наред..ама в Бургас е друго…вятъра..вятъра прави работата!“
Преди много години, татко завършва университета  в Бургас и заедно с негови колеги са разпределени да стажуват на Север .. в новата Атомна централа. Отива той и не след дълго натоварва: мен, мама, Роската и една върлина багаж на зелената лада и ни понася към малкия град Козлодуй
Новичък,прясно построен пълен с младежи и чужденци предимно от Русия, за да се грижат за атомите и да раздават ноу-хау!
Съответно тези млади семейства довели със себе си своите отрочета, къде едно ..в повечето случаи две ….и имаше много деца, навсякъде.
Почти пред всеки блок имаше детски площадки ,обсипани с малчугани крещящи и радващи се на игрите си. До нашият блок имахме около три площадки, два тенис корта, футбулно и баскетболно игрище. Човек да си помисли, че не Бургас, а Козлодуй е Европейска столица на спорта .Една от площадките носеше отличителното име Руската площадка, вероятно в блока близост до нея са живяли повечеко руснаци.
 Русначета си имахме и в детската градина и в училище и спомените ми бяха, че се заливахме от смях всеки път, когато заговореха, а те издуваха ноздри от яд и пак подхващаха да се мъчат на правилен български, но пък внасяха екзотика наоколо и много им се радвахме на русите коси и сините очи.
 Въпреки, че  нос-стоп ни правиха изследвания дали сме радиоакативни  в едни камиони, които бяха нещо като подвижна лаборатория.
 Здравето на децата беше чук и сополите бяха рядкост.
 В детската градина ни събираха, всяка група с ред, в стаята за облъчване с кварцова лампа. Нареждахме се под формата на П в средата стоеше огромна кръгла лампата, все едно като в операционна, всички децица слагахме тъмни зелени очила като за плуване и бяхме по гащи. Тъй получавахме необходимият вит. D , беше много топличко и миришеше особено, сещам се, че всички много се радвахме, когато ходихме на тези процедури. Сега май това го няма !?
Зимата беше дълга и ако тук в Бургас офтекясваме за 2 дена сняг и преспи, там тя се закотвяше със месеци. И всеки ден валеше юнашката. Като се разминавахме все си казвахме като поздрав: „Снèг се сипе на парцали..вàли, вàли.!“
Новият сняг,затупваше старият и така, от Ноември чак до Април…
Предвижването ни беше основно с шейни…когато с нашите се връщахме вечер от гостита( защото по това време всяка вечер все се ходише някъде ..абе социалният живот кипеше с пълна сила) ни мятаха със сестра ми на шейната, ние спим мама и татко го играят елени.
На училище отивахме по пътечки прокопани в снега.. на връщане обаче беше много по-интересно, защото не бързахме да се прибираме… отклоним се от пътечките, а там снега е натрупал чак до кръста ни…и започваме да си дълбаем тунели..пълзяхме в тях като малки пехотинци, ,беше топло, лягахме по гръб и се вглеждахме в цвета на снега ..спомням си колко беше красиво ..най-красивото бледо синьо ..
Събота и неделя ходихме зад Техникума , там имаше сериозен баир, беше някаква градина на хора, по склона й бяха засяти лозя, след тях започваше много широко и наклонено място, което сигурно 50 хлапета бяхме бойкотирали. Всеки със шейна, с найлони или с малки ски и там 6 часа спускане, бой с топки до откат. Строяхме си стени от снежни блокове, деляхме се на отбори и вдигахме снежна война. Всичките деца имахме „зимни-костюми“ и апрески – тежка артилерия за снежното време.
Пред блоковете винаги имаше снежни човеци..понякога снежни гиганти.. въртяхме топки от малка шепа сняг, до топка с размер почти на бала… всеки тичаше за някакъв аксесоар, за да украсим творението..искахме тенджера за калпак, но никой не ни даде… комунизъм майка и нищо не се развява ей тъй!
След дългите снежни приключения се прибирахме в къщи капнали, бузите ни бяха чеврени,сърцата ни биеха развълнувано.
Мама и татко слагаха два големи легена, пълнеха ги с гореща вода, две шепи едра сол и си потапяхме краката, даваха ни и по един пръст коняк, за да се сгреем.
Сега всеки път като видя снега се сещам за тогава и се чувствам много щастлива, че съм имала възможност да повтарям цялото това изживяване година след година.
Поздрави към всички мои козлодуйски другарчета,
представете си, че днес не сме на 34, отчупваме ледена висулка и я смучем защото сме жадни след тежки снежни боеве,
плезим срещу огромните снежинки и ги разтапяме върху езиците си .
***
Снèг се сипе на парцали, вàли, вàли…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s