50 нюанса незадоволеност

Тези дни много сняг валя, по никое време. Като казвам по никое имам предвид, че вече сме 20 и някой си Март, другата седмица е Великден, а аз наистина съм в настроение да вадя елхата и вместо козунаци да вадя формичките за коледни сладки мой стил, Меденки с глазура, тип зъботрошачки…знаете…показвала съм ви ги …е не сте ги яли и ми бъдете благодарни за това.

 Оня ден по радиото, врътнаха отново Last Christmas на Geoge Michael..  и все в тоя ритъм очаквах да подхванат Марая и Бублè.
 Чърчил, еми и на него не му се нрави тоя сняг, то даже е сняг на водна основа, прави две стъпки …вдига лапата и ме гледа с поглед : Вземи ме и ме вкарай в джоба си ако обичаш, после ме сложи на дивана и ми пусни климатика ,че се утрепах от студ.“ 
Разбирам го ..той  е паркетен лъв..Ричо все му се подиграва, че цял ден лежи на дивана в хола и вечер към 9,30 – 10.. се изнася официално да си легне, НО на дивана в другата стая, вживява се на малка френска буржоа…понякога си мислим,че като се прибираме вкъщи, можем да го заварим  седнал в хола, с малко сатенено халатче, кръстосал крака с кожени чехли на тях и чаша коняк….за толкова време съм се убедила, че Чърчил не е куче, той е човече, но на четири крака.

 Рано сутрин докато закусвам Нестле фитнес, знаете ги тези хрупкавите и той яде с мен, яде ябълка , мандарини, салата от краставици, цвекло, яде кисело мляко…има навика, докато се храним вечер да застава плътно до някой, без да го допира, но толкова добре работи на подсъзнателно ниво, че ако забравиш да му да споделиш нещо от вечерята си, неволно от вилицата ти започват да падат най-вкусните  хапки… По едно време Ричо не издържа психически, става и започва да му посочва всякакви изходи, които може да ползва, за да се изнесе по-бързичко ако може….

И неволно пак за храна започнах да говоря ….и както бях написала в един мой пост скоро …такъв глад ме гони от тоя студ, че ми се иска да изям половината свят, а другата да ми го опаковат за вкъщи…и то все ми се хапват някви различни работи…
В петък вечер решаваме с Ричо да щурмуваме някое място за хапване, защото студът е овълчил нежните ни стомаси. И както всеки път си задаваме въпросът:  КЪДЕ? Къде в Бургас готвят вкусно..ама,  вкусно и неповторимо…и иновативно, нещо коренно различно от “ Хрупкави пилешки филенца “ и темподобни простотии,  присъстващи във всяко едно клето заведение в този град…сякаш менютата им се спускат от някакъв главен технолог, който работи в Общината ..ми то,  столовете в  детската градина предлагат по-разнообразна храна.

 Другата крайност – само пицарии – честно аз толкова много, на такова малко пространство не съм виждала…в Италия да бяхме нямаше как така да се концентрират .., но пък от друга страна , всяка пицария със свой поглед върху нещата, наречени автентична италианска кухня…на пица носеща име ПРОШУТО се слага всичко де що не е Прошуто, защото видите ли пицаря тъй ги виждал работите…това е също толкова готино, колкото да си поръчаш бутилка вино и да ти донесат Пелин. Или пък да си поръчаш Борш по класическа рецепта и да получиш нещо крайно различно…да и двете са супи, но имат общо по между си толкова, колкото Сталин и Борисов.

Третите пък залагат на интериори и една зелена салата струва колкото един квадратен метър плочки за баня – говорим от евтините.

Някои залагат на имена като : Еди какво си „..на Баба..“
Сега ще ви разкажа за бабите и заведенията, не ги  хвърляйте тях в менютата си ..обикновено, те са символ за нещо, просто и вкусно, но направено със сърце и душа …там ви е грешката това вие, не го влагате.

Едно лято,Тачева ни заведе при една баба в Черноморец..това трудно можеше да се нарече заведение , постройката беше някакъв фургон, а градината.. саморъчно сковани дънери за пейки , масата също беше скована,а върху нея имаше забодена мушама с кабърчета ..гледката беше веднъж завинаги  ОГРОМНИ ЗАЛЕЗИ – МОРЕ-ПРИРОДА…
Бабата ни донесе най-вкусните картофи със  сирене,прясно хваната и изпържена риба, салатата беше от нейните домати,  абе всичко беше НОМЕР ЕДНО…Няма телефон за резервации , който свари,превари..

Едно друго лято с Ицака бяхме по горите лилейски, покрай Синеморец..Вечерта бяхме на някакъв заслон за ловци и толкова се напихме, че нямаше как да се приберем с колата..както и да е, криво ляво се отнесохме към бунгалата, в които спахме, беше комедия, защото дворът към тях беше заключен и той ме държеше за глезените, докато аз се бях преметнала през оградата, за да достигна резето на врата и да си отворим, за да влезем. На сутринта хората закусваха я мекички, я пържени филийки…ние обаче заковахме погледите върху боб чорбата  и там под огромният перест орех в двора,  зачакахме гладни, докато бабата ни донесе тази божествена чорбица.
 
Срещата ми с чужбинските баби.

Тази баба се намира в Италия, малко по-далечко е за по-чести посещения…заведението й се намираше на майната си,  след сто завоя по някакъв планински връх.
Пристигаме ние  с Ричо, сестра ми и Матейката, пред някакво нещо уж хотел, отвън имаше стоварени 100 развалени перални- една върху друга. Влизаме вътре в заведението и остваме потресени, все едно се намираме в дискотека от 80-те..големи плакати DJ-Kareoke , гирлянди…ориентираме се към някаква маса, на стената имаше закачена радиоточка ,покривките бяха на всичките маси различни..баба готвеше и сервираше …същата тази женица беше ни направила брускети със сиренца и трюфели, които досущ приличат на нашите сандвичета от франзели по детските рожденни дни…нищо хай, без всякакви възвишени имена, пинсцети и теменуги в чиниите, с настроение ги метна  на масата в един алпака поднос, а ние ядохме та ни плющаха ушите…после бабата донесе Папарделе с рагу от глиганско..пак в поднос и да си се оправяме помежду си, стековете Фиорентина –  те бяха един път!!!! …толкова ядохме, че после нямахме въздух да си поемем..

Първата ми  среща с чужбинска баба ….

Отдавна беше. Ричо ме заведе при една възрастна женичка в центъра на Римини, която си имаше нейна си пиадинерийка..Преди да отидем там ми каза: „Джинке, ела да видиш моята баба колко хубаво готви и освен това прилича на анимационен герой.“   Бабата беше закръгленичка, с престилка, със вързана коса и забрадка, имаше всичко на всичко 4 зъба , трудно й разбирах какво говори..Ицака вадеше субтитри..Там, при нея, ядохме най-вкусната лазаня, най-вкусните печени зеленчуци, сама правеше абсолютно всичко в малкото си заведенийце, състоящо се от 1 маса и 2 стола… След години,като се върнахме да я търсим прегладнели …не я открихме повече..просто тогава беше много възрастна и е предала занаята на по-младото поколение в семейството…

Тъй че…към бабите с уважение …

P.S азпакогладнях

  
    

https://www.facebook.com/plugins/like.php?href=https%3A%2F%2Fmarrakaas.blogspot.bg%2F2018%2F03%2F50.html%3Fm%3D1&width=450&layout=standard&action=like&size=small&show_faces=true&share=true&height=80&appId=59756720681

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s