Ами казала съм на определени хора, за другите просто ми изкача от главата, разговорите ни винаги тръгват в друга посока и… ако някой ме попита директно,чак тогава му казвам “ ДА “  С някой твърде верни другарки, с които си знаем тийнейджърските истории още, се разбрахме само с рязък поглед,след, което  след усмивки и до там…Повечето ме знаят, не изпадам в някакви свръх шокови емоции и крещене по тези работи.

След Вивинда минаха почти 3 години и половина …

И всеки път като я погледна ми се струва много голяма. Докато спи и си е заровила глава…някъде из леглото, защото тя не спи на едно място, много обичам да й душкам  косичката и да й хвана пръстите на крачетата..мигновено ми изкача образът, когато беше още бебешка…и ми става…мъчно, защото това ..нейното… бебешкото време, няма как да го върна.

И тъй като с Ричо и двамата си имаме сестри и никога не сме били сами в стаите си, където заедно ни е било страх от тъмното или от гръмотевиците,в игри или в бой,  решихме да поработим по въпроса и Виви да не скучае …

И Бум ! Имаме втори дубъл на всичко от игла до конец: две чертички и два чифта радостни очи.

Вече съм къща на бебе. Вече не съм аз, а  съм ние!

Разликата от първият път : Яде ми се..и ми се яде от много ранна сутрин като например по тъмно в 4,30ч..понякога ставам, за да се заслепявам от лампата на хладилника, ровейки с треперещи ръчички…Една сутрин си помислих дали просто да не си сложа нещо под възглавницата 2-3 солетки, например, за да залъжа големият лош глад и да спя като хората…
Като говорим за сън – спи ми се постоянно, вървя и си мисля, че ако си поседна на някоя пейчица … и така леееко отпусна гръбче и като затворя очички, защото слънцето ми свети и топли приятно ..мога да си сторя една прекрасна дрямчица на открито.
Спи ми се рано сутрин когато ставам , спи дори и след като съм си изпила кафето, спи ми се докато се разхождам с Чу, спи ми се докато си хапвам , спи ми се след като съм си хапнала … въобще спи ми се, докато СПЯ.
И като се погледна в огледалото имам онзи приятно сънен вид и ми липсва само шапчица на мишлето от Том и Джери ..и само дето сладичко не си примлясвам, докато не си полагам блажено главицата на това меко, удобно и уютно място-възглавницата.

Имам един взрив от мечта за сладичко…всякакви тортички и мусове трицветни.

 Може да се каже, че  към перманентната ми разсеяност, добавяме още една щипка…Например оня ден два пъти си oбърках ЕГН-то

Бих казала, че коремчето реши, че трябва да се покаже още с първите си дни, с Вивата не беше баш така.

Май качвам по-бързо кг ( опасявам се, че с този темп, до края мога да бъда с размер на катедрала) ..въпреки, че все още дневните ми движения са по 8 км с колело и 10 000 стъпки, тея свежи данни, барабар с още някои други подробности,като: колко чаши вода на ден пия, колко порции зеленчuци, протеини, зърнени, сладичко ..настроение и т.н.. си ги водя като записки към едно приложение, което си свалих  OVIA PREGNANCY..  и е голяма забава да ти показва, колко  е пораснало бебето ти и как изглежда, да речем в момента ръчичката му, в сравнение като се роди… Сега дребчо е с размер на узряла праскова и тежи около 15 гр.

Всички започнаха да се правят на пророка Мохамед за пола…Засега мнозинството клони към момче.. Добрата новина е, че сме името за момче си го знаем още от преди, за момиче все още сме в чуденка..  Ще чакаме, ще видим…

Странно е..в добрият смисъл на думата де …

Ще ми бъде странно, когато са две дечица в къщи…ще крещат и ще се радват всеки път, когато се звънне на вратата, Чърчил ще участва задължително в този кадър, той винаги е като пуфтящ лакомотив, захапал маратонка от радост ( обикновено си закрива очите с нея и не вижда къде ходи и е адски смешен, когато се блъска и не иска да я пусне диването), ако е случайно без маратонка се вживява на Павароти и започва да пее и да мляска едновременно …представете си детски гласове и това събрани в 1 минута еуфория пред вратата, защото някой е звъннал на звънеца!

О, MAЙ ГОД
😀