Бележим края на Юли. Ами тази година лято измина с такава скорост , може би  заради твърде обилните дъждове. Всеки ден вали…и всеки ден изтича като вода в канала ….лягаш късно, будиш се твърде рано… Денят стартира с  влага и температури над 25 С, следват напрегнати будилници в 6,45ч, успиване..събуждане с ряз..последвани от екстремно пиене на кафе…хлопване на вратата..и всеки със светкавична скорост се отправя в своята посока..единият да достави Виви в детската на време, другия тича с Чърчил по градинките с полузатворени очи.. Безкрайни валежи…ама безкрайни…. Чаках го аз това лято…чаках го цяла зима ..отброявах старателно месеците и имах чувството, че Март така се беше закотвил със снегове и студ ,че ревниво не пускаше следващите месеци да дойдат…чаках го аз това лято, за да може както всяко от няколко години насам, като по малка лятна традиция да натоварим около два кубика багаж в колата + Чърчил за разкош и  да се отправим към ахтополските гори. И там на приятелска среща да образуваме нашият малък катун…китното ни селце..от 6-7 палатки… На които  с всяка изминала години им намираме все по-трудно място сред дърветата, защото порастват  с габарити…

Първите години като малки любопитни къмпингари…още зародиши..прохождащи любопитковци…всички си бяхме накупили ..от малките двуместни палатки с дюшеци от Praktiker и самодоволно атакувахме гората събота и неделя…и бяхме щастливи ..до момента, който малките палатки не се предадоха откъм циповете… това беше предтекст де..да насочим поглед към нещо по – PRO ..и тъй на следващата година, всеки от самостоятелно къмпингуващите родители, доведе и по едно отроче….това разбира се от своя страна наложи да увеличим местата в палатките от 2 към 3 и 4 местни …. Из гората се носи лек прохладен бриз от морето, докато долу на плажа е ад 40 градусов.
За децата е абсолютен кеф, толкова колкото и за нас…щъкат напред, назад… Вивинда сваля обувки да бяга боса, всички дребосъци събират шишарки за разпалки на огънчето, печем царевици и картофи .. . по-късно установяваме, че бият по интерес наденичките и тем подобни месни за скара. Следват следобеден сън, после следобеден плаж …лежер от всякъде….

След  плажа се отправяме към баните , да стигнем до тях минаваме по прашни баири…напомнят ми за почивките ни с баба и дядо преди години в Отманли ..със сестра ми много обичахме там, как по път за големият комунистически стол в гората, виждахме бръмбари Рогачи и всякакви „зловещи“ твари от този род..така и Виви дупи се на всяка буболечка с дълго съзерцание и размисли на висок глас….

Та баните са уникални…никога няма топла вода и докато се къпем, Виан крещи и се залива от смях едновременно. Опцията със слънчева вода е добра, но за малкото ни населено селце трябва да окупираме половината хълм с бидони, за да може да ни стигне  🙂
На чичовците от къмпинга им е все едно дали ще монтират два панела и да впрегнат цялата слънчева мощ в името на топлата вода …за тях всички са спартанци и този лукс е излишен..
Тъй ..взели сме си Ice cool душ, излизаме като мокри видри от банята и първата гледка, която виждаш като се погледнеш в огледалото е морето…с Вивинда отиваме на ръба на скалата след караваните, които са наредени по нея …аз съм възхитена и безмълвна ..тя е в крещящ екстаз ..вдига шум и за двете ни …ВВВВИЖ! МАМО МОРЕ,МОРЕ МАМООООО,МОРЕЕЕЕТОООО..следва кратко мълчание …:
-Мамо?
-Да!
– Видя ли морето?

  …Представяш ли си да не съм го видяла…това море..ама точно това …от тази скала с тези цветове на залеза и този аромат на безвремие ми е пред очите ..докато заспивам, докато гледам дъждовните облаци да отминат, докато гледам  как листата падат от дърветата, докато дойде снегът и си отиде …докато пак дойде пролетта и е зелено …тогава знам, че сме близо …близо до скалите, близо до вечерите когато чуваш същите да пращят в огъня..всички си приказват/мълчат с питие или ребро в ръка….щурците превземат въздуха …лягаш в палатката си и  това което те приспива е шумът на вълните…
Сутрините са лежерни…въздухът е хладен ..Изгревът е първият който  ти казва „Здрасти!“…С тази гледка си в пет минутен дзен, докато се отправиш по прашната пътека за кафе и супер закуската – мекици с пудра захар. Казвам Супер, защото лелите правещи мекици вадят две тави с общ брой 20  и са нещо корекомска стока.Всички искат да я имат, но няма достатъчно и малко са привилегировани,ако не си се събудил рано-гориш..ние печелим..като с билет от лотарията 10 бр..и сме толкова щастливи,че очакваме и Захари Бахаров да ни улови в кадър, заради блестящият улов.

И тъй минават уикендите ни когато можем, далеч от светофарите и колите, далеч от тълпата по улиците, плъзнала в Бургас.
 Ходим по горещ пясък и се къпем в светлосинята вода на дивото южно море..