Аз съм „малък“ великан по улиците.. пренасям със себе си 70,5 кг и бедрата си отъждествявам с прошуто крудо …и въпреки липсата на каквато и да е снажност у мен тези дни, все още се движа ..и все още правя по приблизително   10 000 крачки на ден..вярно зор си е, но е движение.
При среща с познати, въпросите винаги звучат еднакво; Тежи ли ти ? и  Колко остана?
Остана сякаш малко. Приложението ми вече стремглаво е в обратното броене …Показва колко би било голямо малкото чудо, колко би тежало и как биха изглеждали ръчичките и краченцата му сега  в с сравнение с моментът, в който ще се роди.
36 г.с официално в 9 месец. Аз съм къща..която вече не е толкова просторна за гостенчето си. Приемам неправилни форми всеки път, когато реши да разтегне краче или ръчичка.
Чакаме го с нетърпение.. и казват: “ Малко остана, имай търпение! „, но кой може да ти каже колко малко е това …

Спа ли ?

Все по-рядко… може би на вечер разпиляно по 5 – 6 часа, все по-често мога да се свържа с маниерите на различни животни …например кравата спи по 4 часа , горе долу влизаме в един и същи часови режим, а  ако можех да спя права като конете щях да го правя…май най-добре се чувствам така.
 Всички му говорим на име опитваме се да гадаем как би изглеждало, ще плаче ли много, ще бъде ли добро момче. Дали ще си приличат с Виан?
 Имам усещането, че тя все още не осъзнава, че ще става кака и го кара на майтап…целува ми щръкналият пъп като си мисли, че там се побира бебето.
Все още не сме поръчали креватче.

Очакваме с нетърпение да се приберем в отремонтираната ни къща..1/3 от бременността ми премина извън вкъщи, в очакване на ремонтното чудо да свърши..и така с надежда всяка следваща седмица.. и казват “ Малко остана, имай търпение! “ , но кой може да ти каже колко малко е това?
 … И ако ме питате дали има къде да сложа бебето да спи, ако реши ей сега да дойде на този свят..ще ви отговоря:“ Мхм, разбира се, вярвам че ще му е доста уютно в чисто новият шкаф на мивката в банята…широк, дълбок и просторен – мечтаното креватче на всяко новородено.
Имам приготвени дълги списъци с неща за вкъщи, списъци за бебето, някои трябва да пристигнат други стоят на stand by. ….защото чакаме, защото малко остана ..имай търпение….
Всеки ден отлагане на единия или друг майстор ме докарва до скърцане със зъби и нервен тик в окото. Смачкала съм си търпението до степен, че мога да го побера в някоя фуга на все още неположеният ни паркет в хола.
Всеки ден се будя с усещането, че ще родя и все още няма да сме се прибрали обратно и ..това ми образува масивен стрес..ама масивен.
Сънувах бебето и това, че съм забравила да му купя памперси, защото си мисля, че е достатъчно голямо само да ходи на гърне. Сънувах, че ми говори с глас и ми се кара защо съм го оставила само на дивана, можело да падне….както казах изперкала работа…

Ричо е на прага да превърти интернета, освен работата си, целият шит покрай ремонта, се нарами и с шипкобер. Прави опити да спре цигарите, пие по един термус чай от джинджифил, намалил е кафето драстично..и спокойно можем да го наречем био …. има си брада,остават му бели ленени дрехи и да запее благодарствена песен, отправена към Вселената.
Той се учи на търпение.

Заради разхлопването на централната ми нерва система, дължащо се на микс от хормони, ремонти и неспането, оня ден на прегледа не можах да запомня две изречения с дати

Доктора ..с мазен гласец  : Какво става, бе Гергана как си ?
Аз: …Ми много ми се спи и не знам какво чувам ,какво запомням и какво правя? “ ..
Той: И що така си си недоспала ,смее се, … да не ходи по барове вчера? “  …

За момент си представих този храм на доброто настроение ..силна музика , смеещи се хора и тъй като е есен сооооооооооооооооочно Блъди Мери…Още ми е вкуса от едно унищожително вкусно, дето го пихме миналата година , спретнато от една шетана барманка, Божке, как го мяташе тва Мери, от меден шейкър, през цедки, медени бъркалки ..и всякакви сушени стръкчета целини …..Отклоних се бая….ама казах ..разсеяна съм, тръгна ли да говоря за едно нещо, ако е много дълго изречението забравям какво съм искала да кажа, спирам, мълча и мигам ..след неизвестен брой часове мислите ми пак могат да се завърнат обратно при мен, но човекът с който съм искала да разговарям отдавна да го няма….. В такива случай изказвам всичко на глас пред самата себе си или на Чърчил…на който му е все едно …
Редно е да съм в покой ..а?
Почакай и това ще дойде…имай търпение

Октомври е.  времето е прекрасно  Слава Богу всичките горещини отминаха навън е жълто, слънчево и прохладно.
Нищо от дрехите ми не ми става..освен маратонките и раницата.
Планирахме много ваканции, не отидохме на нито една  заради буйните ни офанзиви. Наблюдавам животите на другите през дисплея и им се радвам ..Добре, че вие приятели походихте, че да се разходя главно из Гърция и Италия..сякаш за момента останалата част от света не ме интересува..тия две дестинации са ми достатъчни.

Нищо не е готово и аз съм бременен номад, който се скита по кривите улици на своето търпение .