Реших да си довърша публикациите – “ 100 неща които ме правят щастлива “ 

и тъй тръгнах да  си препрочитам старите постове ТУК и ТУК да видя, да не би  да се повторя

( ..и добре, че го направих  иначе 90 % от това , което бих написала щеше да е същото…даже като гледам кога съм го писала, съвпада с времето около рождения ми ден и най-вероятно съм се чувствала също толкова забила в емоциите си, колкото тогава…нали знаете…Сатурнови дупки  и темподобни планетарни намествания по Слънчевата система..АМАН! …както и да е …)

Та..убеждавам се , че когато тръгна да пиша  за всички дребни неща, които ме правят щастлива, всъщност МАЙ имам нуждата да покажа  първо на себе си, че не винаги трябва да си  в окото на урагана от хора и ситуации, за да се почувства човек добре…(въпреки че, в напоследък това ми липсва със страшна сила ….) и както бях написала ТУК в 20 от 100… „HAPPINESS IS AN INSIDE JOB“!

Сутрин е ..бистър ум, бистра мисъл ..уж..

Малкия Максим спинка кротичко, завит като бубичка, унесен в сладък сън си примлясква в блажено удоволствие. На свой ред аз си примлясквам заради втора чаша кафе, слушам Seu Jorge- Everybody loves the sunshine, въпреки че навън няма ама никакъв съншайн.

Тази седмица Зимата реши да загатне себе си и ниските си температури, нещо като млада девица, която заголва бедро през цепката на красивата си дълга, червена рокля.

Гледката през прозореца ми : сиво небе, сив пушек от коминчето на отсрещния блок и два бора. Балконските ми алпийски сакъзчета изпаднаха в безсъзнание..ледените дъждове им удариха силен шамар и те решиха да предадат лятната си свежест на вятъра…

Добихте представа за сезона като цяло ..

Та нещата, които ме карат да бъда щастлива през сивите дни като тези, бих наредила така …последователността няма значение

Представете си …:

В планината сте, наоколо всичко е обградено с високи, стари дървета, вали дъжд,  въздухът е хладен с аромат на мокри борове..

имате чувството, че колкото повече дишате, толкова по-свежи и млади се чувствате….

Продължаваме с гората ….

Навън е студено… мразовито.

Вали сняг..духа вятър …Наблюдавам дебелите снежинки как се сипят отгоре, сякаш са им пуснали Вивалди …Намирам се в топла хижа, близо до прозорецa, наоколо е тихо и мълчаливо.

…и това е… някакси достатъчно..

– всичко наречено УЮТ! –

Да легнеш в удобно легло с прясно изпрани чаршафи…

Идва ми спомен, тъй като сме на тема хижи ..

Една година с приятели пътувахме към Еленски балкан ..когато тръгнахме от Бургас беше топло и слънчево и колкото повече се катерихме по пътя нагоре в гората, ставаше все по-мрачно , все по-студено и изведнъж, сякаш като с щракване с апарат, картината на зелената гора се замени с тази на заснежената…

Озовахме се в едно малко селце в страхотна стара къща намираща се на завой – стопаните й бяха много мили между другото…

Влизаме вътре ..бумти яко запалена печка..цепениците пращят  ..викаме си:

 “ Бре, Божке тук е голям кеф …ще се пие много червено вино!“

..И представете си целия този температурен контраст ..студено – топло , настаняваме се по стаите ..а те бели, светли, чисти и леглата с още по-бели и пухкави завивки чаршафи.

Леглата бяха… може би, най-удобните – едни мекички, все едно си се метнал в преспа.

Обожавам камините..Нали съм огнено момиче ( мъничка стрела ),  пламъчетата  винаги са ме привличали :)…

Като бяхме малки с децата от блока всяка вечер палихме огнън..събирахме всякакви клечки и боклуци, правихме си огнище и се събирахме цала туба деца около огъня ..пеехме песни, крещяхме или пък се държахме за ръцете в мълчание  ..някакви наченки на детски романтики..и тъй прекарвахме часове…беше много гот…

Редовно някой от нас беше стопил нещо по себе си от хвърчащите искри. Аз например веднъж се прибрах със стопена подметка на ботуша, защото бях настъпила въглен..за което по-късно ми отвъртяха шамар (- пост комунизъм по магазините няма обувки, което образува излишно напрежение у родителите 😀 )

… Майките ни все ни се караха да спрем да палим огньове всяка вечер, защото миришем на опушени цигани..но това така и не се случи …есента в детството си свързвам с това…

..Мечтата ми е да си имаме камина … защото вечер около огъня….

…безспорно има магия….

Към огнената си страст добавям и свещите, нека някой да отрече, че  стая със запалената свещ не му носи спокойствие…а спокойствието е символ на щастие …

Дъъъъълга разходка в снега.

Неведнъж съм споменавала, че обичам да ходя, да ходя дълго и изтощително.

Повече обичам снежните разходки, пред жарките летни ако трябва да съм честна.

 Носят ми такава свежест и заряд , че имам чувството, че могат да ме докарат до 200 годишен човек.

 Говоря за спокойна зимна обстановка, не за шантаво препускане в снежни виелици и хъскита наоколо …ясно е, че няма лошо време има само неподходящо облекло, но все пак мисля, че не съм готова за снежни експедиции.

 Ииииии ДА, няма как една зима да мине без парна баня или сауна.

А след снежна разходка или спорт, направо ходя по райските пътища.

То са едни резки смени на телесните температури  редуващи се с моменти на:

– Ох,че гооооооооот!

-Ох ,че гооот!

– Малко ми става топло

– Топло ми е!

…..мълчание….

……мълчание….

– Май е топло а?

– Падна ми кръвното

– Излизам

После следват едни ведра със студена вода да се осафериш..

лек релакс… и пак всичко отначало.

Докато е в сауната човек ( освен ако не е в домашна ) е свидетел и слушател на всевъзможни разговори и дискусии… понякога съм имала чувството, че съм в Сената…

Там сред парата, хавлиите и ниското кръвно … мъдрите мисли спохождат человека.

Освен бурния социален живот, който тече в сауните, човек си докарва и няколко реда ползи:

– помага за възобновяването на мозъчните клетки

– помага на мозъка да функционира по-бързо

– нищо чудно, че хората се пристрастяват към сауната – действа като естествен наркотик

-подобрява паметта и концентрацията

-намаля стреса, безпокойството и депресията

-помага за детоксикация на тялото от тежки метали

– гориш между 400 -600 кал

– помага за по-силна и здрава мускулатура

– понижава риска от диабет

– регулира хормоните

– забавя стареенето

Абе с една дума след употребата на сауна  3-4 пъти седмично, човек започва да броди из трансцеденталните галактики на здравето

 Да ви кажа честно ..с огромно нетърпение и жажда като на динозавър очаквам момента,

в който след  здравословната сауна сесия, поръчвам голяма и студена тъмна бира долу в бара.

Настанявате се на бара ти, мекият ти топъл пуловер,мекото ти личице, меките ти ръчички и цялото ти улекотено телце и сте в ектаз, очаквайки студената чаша.

Първата глътка – няма такова блаженство.

Леко пребелвам око и изпадам в мини нирвана.

Разбира се, това е многоразрядно щастие  с елементи на повтаряне.29-100 

Да гледам забравен филм, който страшно харесвам – отново.

Има филми, които са адски досадни и тривиални за околните като например: “ Nothing Hill“  с Джулия Робъртс и Хю Грант..много обичам да го гледам по Коледа…или пък „Студио 54“

Оня ден гледах отново  „The Birdcage“ С Робин Уилямс и Нейтън Лейн …

Ами заливах се от смях самичка и превъртах си сцените отнови и отново и пак се заливах….много свеж..

Искам да живея в този филм !!!

30-100

 Тъй като говорим за зима, за месеците които бележим с повече храница – качваме някое друго кило, за което не ни пука, разбира се, защото сме със сто ката дрехи и не си личат.

Моите 3 + , ги увенчавам със сладичко.

Сякаш една дълбоко заспала в мен стръвница се събужда и започва да души за торти и мусове.

И може би толкова много си мисля за нещо сладичко, че изпращам подсъзнателно ярки сигнални мисли  на хората около мен . Да вземем Ричо например, той е  най-близкия им уловител, редовно върши работи, за които съм искала да му кажа , но не съм …и така една вечер, когато се прибраха с Вивата от детска градина, носеше със себе си и цяла морковена торта…Да кажа само, че цяла седмица не спирах да мисля  АМА ТОЧНО ЗА  ТАКАВА!!!!

|  Това са моите малки стъпки по дългият път към щастието |