Разделяй и живей

От няколко дни се каня да отида при една сладурана флористка, за да измислим нещо яко за две бели вази. Е , срещнахме се най-накрая мадамата липсваше от ширините български по повод голямо изложение на флористи в Германия.

– Как мина в Германия?
– О-о !…Абе, много чисто …много чисто и подредено …И изобщо ние българите все искаме да гоним някой в нещо…пък да започнем да ги следваме тези европейци поне в чистотата….

Тръгнахме да бърборим от една тема в друга, забравихме за цветята по едно време..През целия ден останах с думите й. Всички го разбират. Малко хора я спазват. За жалост се превърнахме в писюри. Отличен пример за нежелание за красота – НОВОСАНИРАНИТЕ БЛОКОВЕ и техните околоблокови пространства. От Общината стегнаха кофражите на градинките пред ходовете. Сега обаче се очаква една ръчица да вземе да засее нещо в нея , да измете евентуалните боклуци наоколо, така че като се прибира човек към вкъщи и види цветната и чиста лехичка, да му стане леко и уютно.

Едно време се сещам баба ми имаха тихо състезание със съседките от другите входове, чия градинка и балкон ще са най-поддържани и с най-много цветя . От това съответно печелеше цялата махала, защото се запалиха и бабите от другите блокове и всичко изглеждаше подредено – КРАСОТА! Един ден от в.“ Черноморски фар“ дойдоха и снимаха градините им, писаха статия във вестника и целият вход много се гордееше.

Човек трябва да ходи по чужбините, за да си отваря очите и сърцето. Там рядко можеш да видиш мръсотия. Ако някой види пластмасова чаша на земята, ще се наведе и ще я изхвърли…нищо че не е негова. Тук има боклуци даже и в гората.

Сещате ли се ….

Хубаво е човек да сложи ред в навиците си … Дори да изгради нови…Честно казано, докато бяхме в Италия, започнах все по-старателно да си разделям боклука. Там хората са ревностни на тема чистота. Да не говорим, че тези които работиха в системата, излъчваха една гордост от това какво правят. Харесваше ми системата са сметосъбиране…Някои от контейнерите се отваряха с карта. Всяко семейство си има карта. Допираш я до четецът на контейнера и той се отваря. Капацитетът на отвора, през който да си пуснеш боклука е една пазарска чанта -да речем, след което той автоматично се затваря, ако имаш още какво да изхвърлиш, за да се отвори отново, трябва пак да маркираш чип картата си. Накрая на годината, собственика представя тази карта в общината и в зависимост от това колко пъти си „цъкнал“ – плащаш такса смет. Един вид хората се стимулират да произвеждат по-малко боклуци, кой иска да плаща много ..изобщо!!!. Да разделям боклуците ми носеше удовлетворение и спокойна мисъл, че нещата които изхвърлям на отредените места се преработват и ще бъдат използвани отново и отново. “ Ето изхвърлям хартия и кашони ..няма да се секат ОЩЕ дървета“ ..Все се сещам за песента на Michael Jackson:“ What about Earth ? „.. И изобщо колко лоши са човеците към планетата си …

Сега ще кажете …“ Да ама в чужбината не е като в България!!!“ ОПИТАХТЕ ЛИ ? Защото лесно хората свикват с тези неща … Например..заредихме всички принтери в офиса с рециклирана хартия… научих колегите, да си изхвърлят боклуците в отделни чували които бях строила в една стая + голяма туба за пластмасови капачки и после те ми споделиха,че се чувстват като част от нещо добро…Ами да..да речем, че си чистим съвестта, така както си къпем тялото 🙂

Повечето хора, обаче не вярват в разделното събиране на боклуците.
И смятат, че всички цветни контейнери се изпразват в един и същ камион. Това създава нежелание у много хора да изхвърлят боклука си разделно. Това не е вярно – следва се стриктен график, според който всеки ден се събира различен рециклируем материал. Един камион днес събира жълтите контейнери, утре зелените и пр.

“ Бургас рецикилира “ са група ентусиасти мисионери, с кратко видео ни показват, че истината е друга и има смисъл всеки да положи усилие…

Защо има смисъл от рециклирането?

Освен от факта се се грижим за природата и от чисто финансова гледна точка. Според закона производителите на стоки включват такса рециклиране към цената на крайния продукт. И така когато купуваме, дадена стока, заплащаме и оползотворяването на опаковката й. От друга страна, всеки гражданин плаща и такса смет, която към момента не отговаря на произведеното количество боклук, но се очаква това да се промени през 2019 г. Така излиза, че ако изхвърлим рециклируемите отпадъци в смесения контейнер, вместо в цветния, ще платим два пъти за един и същ отпадък. Но това не всеки го схваща….И общо взето, схващането е далеч от очите далеч от проблема..само, че когато изхвърляме отпадъци в контейнера те не се изпаряват магически …а си отиват на сметищата.. срещана картинка е тези сметища да са в непосредствена близост до овощни градини и ниви, от които идва храната ни…. Да ви кажа не е никак красиво да видите уж сертифицирани такива за БИО да са „украсени“ с гирлянди от найлонови торбички. Ами водата? Колко БИО ще е продукцията ако водата, с която се поливат градините и нивите е замърсена ..Точно НУЛА 🙂

Често срещана гледка ….

Един ден, докато се връщах към вкъщи, чувам някакъв шум -отдалече нещо се сурка. Тази PVC инсталация се влачеше поне десет метра зад колелото. Нямаше как да не го щракна този тип. Статистиката показва, че тези трудоваци спестяват на общините милиони левове от сметоизвозване, третиране и депониране на отпадъците.

Това от своя страна ме кара да мечтая за онези “ извънземни “ машини, които са поставени в супермаркетите по чужбините.. и така за всяко върнато кенче, пвц или стъклена бутилка да получаваш парите си обратно, които си заплатил за опаковката на напитката.

Мечтая си и за повече колектори на пластмаса из града ни, така както е поставено сърцето за събиране на пластмасови капачки…

Създадена от скулптура Janardhan Havanje, рибата която „поглъща“ пластмасови бутилки е поставена на плажа Malpe Beach, за да обърне внимание на това, че пластмасата вреди изключително много на океана и неговите обитатели.

Вкъщи разделяме боклука..уча и Виан на това ..и тя знае и си го обяснява : „