Почти винаги Роската се прибира през зимните месеци..за най-голямо съжаление на всички, това винаги се пада в месеците след Коледа. Поне на мен първото тримесечие от годината е напълно излишно. Цветово е сиво, кално и с тревожен вятър..някъде из България може да има и сняг.

Както и да е … та винаги, когато си дойде гледаме да мръднем нейде встрани от Бургас и да потърсим градски отдушници. Тъй като, тази година престоят й беше кратък, нямаше как да отидем на другия край на България …така решихме да забием пръст в средата на картата и да отидем в Еленския балкан … Роската отдавна искаше да покаже Велико Търново на Матео.

Бахме в страхотна семпла къщичка, така както я описа Ваня …(обадих й се за съвет, понеже много шета из Еленския балкан със семейството си по почивки) … и тъй къща Йована ни прибра под стрeхите си.

Къщичката се намираше в с. Яковци малко кипро селце в близост до язовир Йовковци. И определено ако си там през пролетта може да ти даде много като цветове и пластове. Усещането да пиеш вино с гледка към язовира, докато се люлееш в люлка насред огромния двор и слушаш ТИШИНАТА е паметно..не ми се беше случвало от маса време …имайки предвид, че живеем на кръстовище с гора от светофари. Виан и Чърчил правиха бесни диагонали с една разкъсана футбона топка из огроооооооооооомния двор, то беше бягане … то беше лудост… и чист въздух с шепи, да ти се пръснат мозъчните клетки от кеф.

Два дена вдишваме и издишваме балкански въздух. Чърчил хъркаше блажено пред камината свит на кравай. Ние зачервявахме бузи със смокинова ракия и червено вино. Татко беше като камински пират
във вихъра си, с пура и шипки в ръка…мятащ орехови черупки сред въглените за по-богат аромат на печеното месо.

• Следва продължение …