Лошото време вчера, беше добра предпоставка за глад към въглехидрати и сладичко. Не зaради нещо друго, ами заради скуката от това да си цял ден вкъщи и да се чудиш на какъв клоун да се направиш още веднъж за Виан…Все още Максим го държим в графата малко бебе..той от своя страна си е напълно самодостатъчен и се забавлява неистово зяпайки полилея, ако го светнеш си е чисто 3D изживяване. Но при Виан нещата стоят вече по-сложно..Тя иска движение …много движение. След като изтанцувахме една и съща песен няколко пъти в 9 ч сутринта, после пяхме всички песни от рекламите, а не й е дошла музата за рисуване, рекнах да се захванем с творчество и печива, за да отпуснем ума и потушим еуфорията – която ми идва малко рязко сутрин рано….освен петлите, друго същество не познавам с такъв заряд по това време.

Навън беше мъгливо и не става да зарежа двете си свидни дечица 😀 , за да обикалям в захлас по магазините за продукти, затова визуално чекирам какво има налично в хладилника и по шкафовете, установявам, че имам късмет, при това невероятен …обикновено яйцата винаги са свършили … но видиш ли мотаят ми се 5 – пет яйца от кокошчици, които си кудкудякат наволя, дишат планински въздух и кълват някакви чудни трохици и зврънца. Цялата тая комбинация от кокоши фактори, дава резултат – яйце размер XXL с тлъст, лъскав жълтък.

С умопомрачителна радост си разпъвам плотовете, приготвям купите, дърпам миксера, вадя яйцата..тананикам си, чувам фанфари…..поглеждам към Виан, която примъква малкото си розово столче, качва се и казва :

“ Яйца…! Мамо?…. Къде е брашно? “ Поглеждам я и в погледа ми се тътри въпросителна ….“ Абе, това дете…. ще си каже човек, че пече по цял ден кексове!?“ …. „Ето го брашното, Виве !

И тъй започнахме да подреждаме съставките:

За кекса:

• 3 яйца
• 180 гр захар ( направихме го с кафява)
• 100 мл олио ( добавихме и малко масло за разкош около 20-30 гр)
• 35 гр какао горчиво
• 90 мл прясно мляко
• 50 мл ром
• 400 гр брашно тип 00
• 0,4 гр ванилия
• 10 гр бакпулвер
• шепа натрошени орехи
• шипка сол

За заливката :

• 250 гр Рикота
• 70 гр пудра захар
• 1 яйце

Хубаво разбиваме яйцата със захарта и олиото. Виан хвана миксера и толкова се уляхме с бъркането, че станаха като крем 🙂 След това добавяме прясното мляко, рома, какаото, ванилията, солта … продължаваме да бъркаме, за да няма топченца…( при нас няма такава вероятност, Виан е в мастер клас с миксера – не го пуска). После постепенно добавяме брашното и бакпулвера. След като е станало всичко на лепкава смес, добавяме и орехите – миксера заменям със шпатула …Виан облизва бъркалките със заключение “ Като сладолед , мамо,.. нали! „.

Приготвяме форма за печене, нашата е с диаметър 26 см, като на дъното слагаме хартия, слава Богу, че е създадена тази чудесия и изсипваме шоколадовата смес.

Продължаваме със заливката. Смесваме всички съставки до получаването на крем и изсипваме върху шоколадовата. Като гледаме да е съсредоточена повече в центъра и оставяме разстояние два пръста от краищата на формата. Печем в предварително загрята фурна на 180 гр за 45-50 мин

Получи се невероятно мек кекс, който се запази така и на следващия ден, а Виан гордо си обираше трохите от изяденото парче. Днес от кекса остана само 1/4 . И познайте какво ще го правим пак…ще го повторим пак и пак и пак също както рекламите с всичките им мелодии и реплики …. Когато нещо се хареса на 4 годишното човече винаги е на Repeat!