Хлебчета с масло

Едно от нещата, които ме правят щастлива е миризмата на прясно изпечен хляб. Аз и хлябът имаме минало. Първите ми спомени са как чакахме със сестра ми на километрична опашка за него, чак в другият край на града…Хлябовете бяха наредени във високи метални палети на колела, лелите бяха в престилки и можеше да си вземеш и половин хляб…Вадиха голям къдрав нож с дебела плексигласова, бледорозова дръжка и режеха ли режеха..още чувам звукът на разцепващата се кора. Хлябовете бяха топли , а пътят до вкъщи дълъг, наред с топлият хляб трябваше и да купуваме пресен лук от пазара(например) и обикновено, докато се приберем до вкъщи – голяма част от заминаваше..не от лука 😀 , от хляба. Обикновено се връщахме с объркани поръчки – половин хляб вместо цял и пресен чесън, вместо лук..и пак ни връщаха ..и пак чакахме….:) Затова съм го запомнила …

Лятото прекарвахме в Бургас. Баба работеше като счетоводител в Хлебозавода. И когато ни водеше на работата си и от там ме връхлитат едни спомени, освен големите електрически калкулатори- ЕЛКА, които вдигаха шум, докато смяташ 2+2 (със сестра ми много обичахме да печатаме, за да гледаме колко дълга лента с мастилени цифри може да стане )..колежките на баба ми, ни черпеха с курабийки и Инка и ни се радваха като за последно..та наред с тези наши Радини вълнения, баба ни водеше и в производството да гледаме как се прави хляба..Спомням си, огромните помещения и дългите ленти, по които вървеше и голям и малък хляб. Малките хлебчета със сестра ми наричахме „детски“ – беше голям, колкото хлебче за хот-дог. Рядко се виждаха различни форми от класическия хляб, с които бяхме свикнали ….. по- късно се появиха и други причудливи такива – Франзелата … Франзелата – тази важна героиня на масата на всеки детски рожден ден. Сандвичи с пастет и кисела краставичка и все такива игриви закачки…

Та хляб обичам много, разбрахте…но хубав хляб.. Сега рядко купувам магазински..и често мухлясва… С времето откривах различни малки хлебарнички, които ме впечатляваха и съм ходила километри, докато се взема техни хлебчета , но с времето, все с нещо са ме разочаровали….и заради това често запретвам ръкави и се плескам с тесто…

Един ден, правихме видео разговор със сестра ми, пак говорихме за книги и как последно, докато се е въртяла в книжарницата е забърсала няколко нови..Показваше ми ги и хоп изкочи и тази за ХЛЯБЪТ- „Il pane fatto in casa „! Огромна цветна , гланцирана книга с рецепти за хляб от целия свят. Скоро щеше да се прибира в България и я помолих да ми я донесе ..и така голямата книга скочи в ръчният й багаж и се озова при мен. Разлиствах, разлиствах и измежду многото различни хлебчета ми хванаха окото тези малки бухнали хубавци с масло.

Сестра ми си замина и наскоро като си говорихме пак ме попита:

Како,направи ли някой хляб?

Така че следващата рецепта е както за нея така и за онези, които обичат всичко, но най вече хляба !

Необходими продукти за 9 хлебчета:

форма за мъфини
15 гр прясна мая
75 мл мътеница
2 ч.л кафява захар
75 мл прясно мляко
65г масло
375 гр брашно
1 ч.л сол
1 разбито яйце

В купичка разтворете маята в мътеницата и захарта. В тенджера разтопете 40 гр от маслото в прясното мляко. В дълбок съд, смесете брашното със солта, след това добавете шупналата мая, млякото с маслото и разбитото яйце. Месете до получаване на гладко и меко тесто. Някъде 5- 10 мин . Готовото тесто, оставете да втасва на топло място в намаслен съд за час или докато не удвои размера си .

Върху набрашнена повърхност, разточете тестото с приблизителни размери 45х30 см с дебелина около 5 мм. Разтопете останалото масло и с четка намажете тестото. Нарежете го на 5 равни ивици по дължина. След това ги сложете една върху друга- и после нарежете на 9 напречни равни парчета – горе долу всяко трябва да е с дължина 5 см. Така се получава заготовка за 9 хлебчета.

На всяко хлебче, притиснете краищата от едната страна, така че да се слепят( все едно държите в ръката си книга и може да разлиствате страниците й ..макар и дебели 🙂 ). Поставете във форма за мъфин със слепената част надолу. След като сте направи 9 хлебчета и сте ги поставили във формитe, оставете да ги втасат за още 30-40 мин. Хлебчетата се пекат на 180 С, в предварително загрята фурна , за около 20 мин или до златисто. След като са готови, извадете ги на решетка, за да изстинат.

И въпреки,че всичко изглежда като голямото точене и голямото втасване и сложно съчетание от алгебра и геометрия- хлебчетата стават уникални…вкъщи ухаеше на масло и се усещаше чак до асансьора 🙂 Като изключителен хлебояд, голяма част не оскверних с нищо, а останалата хапнахме с печено прошуто и салата.