#петминутислава

Тъкмо правя последно движение със спиралата, затварям бързо капачката, суетя се… Трябва да тръгвам.

Оправих децата, всичките от глава до пети, Ричо излезе, че го стягало с панталон и риза, не му било удобно.. И БУМ за мен останаха 5 минути сумарно да се преведа в ред и подобаващ вид.. Да ударя един гребен, да врътна две плитки, да сложа някакъв цвят някъде, за да не приличам недоспала гадулка.

Слагам роклята, обувките, парфюм.. Поглеждам се в огледалото и не мога да позная себе си.. Не дърпам количка впрегната като Белчо и Сивушка по време на оран, не съм захапала биберон.. Арна съм! Ще си направя селфи, за да запечатам този сюблимен момент. Не се сещам да съм се виждала скоро светеща.

Оня ден Мима ми пусна един виц :

„В последно време лягам толкова късно и ставам толкова рано, че се засичам в коридора! „

С това описвам себе си на 100%. Завършвам деня си без дъх, както го и започвам.. Пия кафето си с потропващ крак, храня скорострелно Максим, с отработено движение като на шевна машина по време на производствен цикъл.

След като го нахраня за има няма 5 мин хукваме навън, връзвам косата на кокче, пляскам си очилата и добре, че бръмча още по чехли, че връзките на маратонките ще ме забавят… Само че с чехли трудно се бяга. Оня ден пробвах една велоотсечка, щях да се очукам и себе си и пешеходците наоколо.

За да не закъснявам по график се движа по-бързо и от бързите автобусни линии. С цялото това бягане, бързо ходене, сваляне и вдигане на количката от бордюр на бордюр съм като в интензивна тренировъчна програма за Мис Олимпия. Дори си мислих дали да не сменя фамилията си на Гергана Каратротоарова.

В края на деня съм направила стабилен преход от 18 км пеш. Ако имаше рали с детски колички-печеля го 100%. Докато си вървя и се заливам от собствените си мисли, се зачудих дали да не стана тестова майка за някоя марка обувки или колички.

Издържат ли ми на темпото-чук са! Тез мисли ме връхлетяха, след като оня ден гледах някакъв филм за Хитлерово време, когато са започнали да произвеждат обувки от изкуствена кожа и ги тествали, като друсали затворниците и ги пускали да ходят по писта 24 ч без да спират, за да видят дали производство е качествено, че щяло да се използва от войниците на фронта…. Та и аз съм някакъв безспирен „пехотинец“.. Е, количката ми взе да прискърцва, но все пак второ дете живее в нея на този ритъм..

Ако вече се питате каква марка е Mutsy – холандците са я измислили – свръхманеврена с огромни колела като на трактор, супер подходяща за родните ни условия, както и за изкачване на стълби, че по нашите ширини, масово рампи не се правят..манете ги майките, те някой ден ще спрат да бутат колички като катили в лунен пейзаж … Но за хората, които са в неравностойно положение ще е по-лесно да се сдобият с летящо килимче, отколкото с достъпна градска среда.

Да си върна назад лентата.. Моментът с огледалото, роклята, обувките. С малко грим и свободни ръце си викам- бре и аз съм била човек, това не е нещо незнчително …това е челен сблъсък със старото ми АЗ ..сякаш някаква мъничка фея е припърхала с крилцата си и е стоварила върху мен тонове звезден прах, за да ме преобрази от пръхтящ уличен кон в галоп …в нещо добре изглеждащо и ухаещо 😀

Сядам на дивана …за селфито де…а той , широк, мек, удобен някак си кралски, с извивки и резби ..италиански бил…нежно кадифе се стели навред…а тази тази уютна площ е декорирана с чутовни възглавници, коя от мека по-мека..Облягам се..мачкам ги затварям очи в блаженство…Мозъка и сърцето ми ..или остатъците от тях, стрелят фойерверки…Господи какъв разкош.! ..Тихо е ..меко е… желанието ми е просто да потъна…и… да си поспя…може и без табелка на врата – Do not disturb !!!!!

НО ! Няма време удрям два кадъра, дано да съм уловила ненагедната си прелест, за да ви я покажа ..че и вие сигурно сте ми я забравили и хуквам пак навън …тичам с леопардови обувки и искрящо розова рокля…на сватба сме все пак и трябва да ходим чак до другия край на Варна….