Септември

Абе… всеки път като се връщаме и ми тече трудно мисълта.. Може би, защото идваме от място с друго темпо, ако звучеше плоча щеше да е на 45 оборота.

Чист въздух в радиус от километри. Събуждаме с гледка към планината в далечината, а в пазвата й различните цветове на полетата. Когато бяха цъфнали слънчогледите, хоризонта преливаше от ярко жълто към тъмнозелено. Сега е есен и ред идва на тракторите, с неуморно впрегнати плугове. Вечер се разхождам по пътя между полетата , Максим заспива лесно защото друса.. Разминавам се с един овчар, мога да му кръстя стадото „Козите сигурно са полудели!“ скачат навсякъде, чак стряскащо, не знам накъде да ходя, защото и те не си знаят пътя.. 🤣

През Септември, слънцето е меко. На село е прохладно. Рано сутрин съм на верандата с жилетка в компанията на 125 неуморни петльови гърла и изгрева. От каферката се носи аромата на готово кафе. Добавям малко мляко и захар и рея поглед. Някакви мушици се виждат да прехвърчат на слънчевите лъчи. Тихо е, лястовиците са се подредили по жиците, цели гердани.. Максим ги наблюдва… Идват и други птички… ярко жълти.. Мама не ги харесва, че й ядат крушата и не само..

Вивата е щастлива.. По цял ден копае и готви мляко с какао, кюфтета от кал, пръска с пръскачката вода навсякъде, мием верандада, а тя шляпа с боси крака по плочките, Ричо й се кара, че щяла да падне. Поздравява на висок глас, почти крещейки, през оградата всеки, който мине и вдигне ръка. Минават и циганите от долната къща, те я поздравяват, тя е вцепенена. Имат красив кон- бежов с дълга руса грива и опашка. Добре охранен и потропва ведро и гордо въпреки, че е натоварил половин циганска фамилия в каруцата… Според Вивата това е каляска, а конят се казва Абу Джак… Герой от Sweet pony естествено… Любимито й за момента детско.

Септември премина в беритба и първата лютеница, която мама и татко правят сами.. Големи подготовки… Да кажем няколко седмични… Не е лесна работа, но пък после припадаш по всяка намазана филия с масло от нея… Ще пратя и на Роската.. За да превърти десетилетия назад и да попадне във времето, когато ние бяхме малко по- големи от Вивата, вилняхме из селския двор и побърквахме всичко от патка до прасе. Сестрата на баба, постоянно ни крещеше: „Спрете да давате хубавите ябълки на прасетоооооо!!!“ Ние в защита:“Ама бабо, Ганке, нали хубавите ябълки прасетата ги ялиииии?

Вивата и тя се включва в производството на лютеница.. Докато мама и татко бързат да свършат всичко преди да се е стъмнило, тя трябва да мели със замах и класа. Връзва си дълъг лилав парцал като наметало… И така била принцеса София (другото й любимо детско). В този ред на мисли.. Ричо и татко се захванаха да правят къща в клоните на една дива слива. Чукат, тракат, режат, хвърлят стърготина. Виан е в екстаз, вижда бъдещото си имение от прозореца на спалнята и крещи: „Ричоооо това къщата ми ЛЕ?“

Вечер ходим за сирене. Вивата ни води по баири и крещи през оградата „Лельо, Милкеееее къде са агънцатааааа? „, докато тя се диви в двора на малките, ние обменяме някоя приказка под асмата, после взимаме сиренето и обратно към вкъщи.

Вечер е тихо.. И пак щурците, тук таме някой лай на куче, от полетата се носи шум на орящите трактори.. Ще хапваме и какво по-хубаво от това като погледнеш към масата, всичко да ти е дошло от градината. Сладки домати, сладки чушки, сладки картофки, сладки смокини…