За протокола сега е 6.16 сутринта, събудих се самостоятелно , без помощта на малкия Грухитос, който тези дни е в кошмарна поредица : РАСТЕ МИ ЗЪБ vol. 5 (в последно време, заради този си upgrade трудно спи и трудно се спи и стои около него 🙂

Небето е необичайно розово ( беше…. тогава, когато започнах да пиша 🙂 ). Тази година ЕСЕНТА Е СТРАХОТНА!!!! Целият Октомври и средата на Ноември – ни залива с едно такова блаженство ..сякаш Есента е узряла дама, която седи на пейката в парка и наблюдава със завидно спокойствие живота, който преминава покрай нея.

Есента ми е любима и носи големи количества усмивки и не мога да й се надивя. А..тази година много ми прилича на есените в Римини…дълги, топли и цветни. Там през това време си правят най-различни фиери на Есенния Трюфел, на сирена… и куп други различни вкусности, с които да си грухнеш и обогатиш есенното меню. Есента е прекрасна защото съществува:

# 1 ТИКВАТА

Тази Царица – дебелана,която присъства навсякъде в почти всички храни и напитки през този сезон ( ще се включа с някоя друга рецепта обещавам ..ако въображението на мнозина, достига до печена с мед и орехи …то, хоризонта на тиквата е толкова просторен, колкото и не може да си представите)

#2 КЕСТЕНИТЕ

от които стават страхотни супи и сладкиши..е събрахме и стотици за всякакви украси или просто Вивата да поспортува и да се зашеметява от големината на всеки следващ открит кестен

#3 СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА

мека е пада, по различно и прави всичко да изглежда наситено и искрящо…

# 4 ЦВЕТОВЕТЕ

…..и казват почерпи вдъхновение от природата, цветовете й винаги са лесно смилаеми и така подходящи един с друг. Да вземем даже плодовете и зеленчуците на пазара – много обичам как всичко сменя цвета си например: лятото преобладават червеното и зеленото, а сега всичко е с цвета на : жълто ,оранжево, кафяво , пурпурно …сякаш това са последните фанфари на природата преди да потъне в сън.

# 5 МИРИСЪТ НА ПРЯСНО ИЗОРАНА ЗЕМЯ

Е .. който няма път през селските полета..може го да усети, докато се разхожда в Морската, по време когато подготвят земята за есенните цветя. За мириса на влажната почва, ми напомня и цвеклото- много любимо. Една година реших да правя някакви детокси и като пълен новобранец, правя огромна чаша фреш от цвекло- може би съм си помислила,че ще живея во веки след нея, изпивам я и след 10 секунди ми пречернява зверски, едва успях да се докопам до дивана да се възстановя от мъдрата си стъпка…после прочетох, че се пиело по малко, за да не изпаднеш в blackout като мен…Така че,….не правете като мен 😀

# 6 ЕСЕННИЯТ ДЪЖД

Есенният дъжд кара дори най-обикновенен асфалтов път да мирише различно, усещането е като от стар забравен филм, всеки път си казваш: Е-хаааа!

# 7 ИЗГРЕВИТЕ

# 8 ЗАЛЕЗИТЕ

А-Л-Е-Л-У-Я от отдавна не бях виждала толкова хубави изгреви и залези през есента…а тази година направо гърмят, не съм такъв голям поклонник на розовото , но сутрин рано да се събудиш и стаята ти да е цялата розова е знак за още един топъл Ю-ху ден!

# 9 ЛИСТОПАД

бавно падащитe листа ме… успокояват… особено, ако се намирам на място с много дървета.

# 10 ДА ХОДЯ ИЗ НАТРУПАЛИТЕ ЛИСТА

Разказвала съм ви го отдавна 🙂 …..но преди години, докато живеех още в София , вървяхме в една квартална уличка някъде из Лагера и бяха паднали толкова много листа,че вятъра ги беше струпал до тротоара и сигурно имаха половин метър , огромни хрупкави, кафяви листа. И крачихме и ги ритахме и те не свършваха и се закопавах в тях като някакви есенни преспи, вървяхме с моята приятелка и се заливахме от смях, забили сме глави и се ровим из листата, докато не се озовах в някаква шахта и потънах до кръста. По едно време Дияна се обръща понеже не й отговарям нещо в разговора и ме вижда, че съм леко в недоумение …след което почваме зверски да се смеем …

Чърчил като беше бебе много си играеше с падналите листа , гонеше ги, скачаше да ги хапе, сега не му правят впечатление, носи 10 годишната си мъдрост и единственото, което рязко може да го дръпне встрани от пътя е ако подуши някоя разгонена женска . Затова пък Виан е направо луда по тях прави огромни букети , тъпче ми ги в джобовете, в количката, подарява листа на хората, които ходят по улицата с изречение от рода на : „ВИЖ листата падат -значи- Е-С-Е-Н!“ И тя се рови в тях много, мята се в купчините и въобще й е някакъв неимоверен гот .

# 11 ВСЕ ОЩЕ ХОДЯ БОСА

Боса в къщи..в края на лятотото след дългото, продължително ходене на босо ми е ужасно, когато се налага да си сложа чорапите отново. Ей това усещане могат да го сложат в синонимния речник за съклет. Тези дни мернах хора в Морската да си пердашат боси по асфалта. А този Ноември все още имаше и такива, които се къпеха, други бяха на припек и наааааай-искрено им завидях, клетият ми гърбец има нужда от горещи слънчеви лъчи, за да се поотпусне и съживи малко, че след това ежедневно тикане на 20 кг количка ( Максим+ малко багаж за разкош) се чувствам като миньор.

…и как няма като навън през този Ноември беше 25-26 /…тихо и спокойно време, даже и пролетта не е толкова хубава. И съм убедена, че почти всеки човек се е наслаждавал на Ноемврийското слънце като за последно, като откраднато време! Аз пък, за да не го урочасам не влизах в Gismeteo да следя за пронозата…не исках да виждам кога идва дъждът…Обаче днес май „късното“ ни лято свърши …Хладно е и навън има мъгла…..( ако се питате как започнах с прекрасно утро в розово небе и завърших с мъглива сутрин, ще ви кажа- чисто и просто около 10 пъти сядах да я пиша тая публикация, тези дни ми е весело – Вивата е вкъщи защото:

“ Мамо, тази вечер… докато спах и ме нахапаха комарите и сега цялата съм намазана с варицела! „

Та ..така…