Неделята е тиха. Като всяка. Бургас все едно става призрачен град…Сякаш всички си слагат нощниците и не съществуват изобщо през целия ден.

Пихме кафе с мляко , после по още едно и докато се намотаем, стана обяд…Метнахме си якетата, облякохме и Максим с два номера по-голямо ..вижда му се само носа, но му е топло и не мрънка, тръгнахме на разходка.

5 крачки по-надолу започва един сииииииииитен дъждец, такъв дето се питаш :“ Ти пък сега защо? Ще валиш ли или не? „

Ричо : Джинке- заваля!
Аз: Виждам!

Обаче продължаваме. Стигаме до морската, тиха- няма жива душа. Морето пак беше с онзи емералдов цвят. Небето сиво – предната нощ валя! Оу …как обичам в такова време да се разхождам. 13 години сме заедно с Ричо и той все още не може да ме разбере по тези поводи…и тези мои лудости, според него. В заключение ми каза :

 "Джи джо , аз ако те знех каква си , 
щях  да те поканя на първа среща,
когато навън е гръмотевична буря!!!! "

Еми да беше...
аз бурите ги обичам също... 🙂

Както и да е шляем се няколко часа, обаче започва “ любимият“ ми вятър …Огладняваме , обяд е..

Следват кратки смс-и

• къде сте?
• вкъщи…
• пица?
• пицаааааа ❤
• къде?
• при Даниеле
• къде сте?
• наблизо ….
• тръгваме…
• вървим…
• вино?
• ок

Пристигнахме , затваряме вратата, дърпаме циповете на якетата си , размотаваме шаловете, оправяме наелектрезираните си коси и сядаме…

Заваля дъжд. И така цяяяяяла неделя ❤ .