Приятел на име Декември

През Декември ти се ще да си седиш у дома, дори когато вече си се прибрал вкъщи.

За да е по-пълна визуализацията, докато четете, моля пуснете си – ТО ВА

През Декември проумяваш, че човешките взаимоотношения не се създават с голям труд и дори да проскърцват от време на време като несмазаното колело на впрегната каруца, да общуваш с топлота и да обменяш топлина с другия не е никак сложно. Сложно е да стигнеш до правилното място, да се потопиш във вечерния мрак, да обърнеш поглед към себе си и другия.

През Декември ти се иска да се заровиш в страниците на книга или да се свиеш на кълбо като в удобна хралупа на дивана, сред меки възглавници и топло одеало, зяпайки коледен филм, докато ровиш из купа пълна с нещо хрупкаво и вкусно.

През Декември градът не изпитва към теб никакво съчувствие или симпатия, ти за него не си прекрасната непозната – на ти студен вятър в лицето, на ти леден дъжд във врата, на ти червена светлина на всеки светофар, ремонти по пътя, разглобени тротоари,кал. Колкото и да се стараеш да се движиш внимателно, непременно ще се прибереш у дома с опръскани от кални локви дънки ( защото шофьорите са едни внимателниииии ). Прибираш се, събуваш се и няма как да не оставиш локва след себе си. През Декември дебелите боти и тромавите зимни ботуши в шкафа за обувки, отдавна са изместили онези ефирните, в които стъпваш на босо, без да се навеждаш дори. Сега обувалки, връзки -100 ката.

През Декември правя повече фокачи ( защото бобецът е на дневен ред ..в гърне , извън гърне както дойде…а какво е боб с домашен хляб- това е дар Божи 🙂 През Декември правя повече палачинки отварям бурканче със смокиново сладко и си спомняме за лятото.

Отдавна сме украсили елхата и малките светещи лампички са най-вярното средство за борба с утринната тъмнина, която дебне коварно от всеки ъгъл на хола
През Декември подът под стъпалата ми изстива много по-бързо, отколкото успявам да свикна със смяната на сезоните.

През Декември е хубаво да излизаш от града през почивните дни и да си носиш достатъчно храна, да готвиш мазничко в глинени съдове, да белиш мандарини и целият дом да ухае щедро на аромата на идващата зима, да си устройвате вечери с чаша коняк или вино и много сладки неща.

Първият паднал сняг през Декември, кара децата да си загубят ума. разказвала съм ви за спомените си от детството..От спомените за големия сняг…Сякаш ни кара да бъдем отново деца. Щипе- пробужда усмивки. Въртиш топки като откачен , за да сглобиш снежен човек…суетиш се за морков… Това Олаф ли е?! Всичко е „Леденото кралство“ и навсякъде властва Елза ..по подразбиране това е Виан, която крещи нон стоп: „ТОВА Е МАГИЯТА НА ЕЛЗААААААААААААААААА!“ Разкрачва крака, докато размахва паднал клон от дърво..и виждам магията в очите й… ОЧАКВА ВИХРУШКИ, драмтични ветрове и ледени орнаменти около нея….Фантазия….Малко прилича на онзи от меметата за Спарта. Максим все още не познава снега….

В една ранна сутрин, се събуждаш от това, че в стаята ти е особено тихо. Точно тогава разбираш, че навън е навалял сняг. Валял е цяла нощ и вече е истинска зима. Дръпваш завесите и онемяваш – навън се разкрива вълшебен свят с приказно-снежни дървета, малки и по-големи следи по снега и затрупани коли, които изглеждат като заспали зимен сън. Дори и някой да се движи отвън …нищо не се чува ..няма го градския шум…

Светът се стеснява до топлите ревери на палтото ти. По обичайния път не обръщаш внимание на картината, а на звука: снегът скърца под краката ти и се чувстваш както в детството си – с малките, черни ботушки, омотания бодлив, вълнен шал на врата и ръкавиците с един пръст (помните ли ги – губили сме не една и две, докато бабате ни не са изплели шнур).
В ранните зимни утрини навън са само кучкарите…Насреща върви възрастен мъж, който разхожда рижав дакел. Мъжът пуши, без да вади цигарата от устата си, а тютюневият дим се смесва с дъха му, бавно се разтваря във въздуха и се стопява.

Снегът винаги открива нова страница, припомня и помага да забравиш, да простиш и, подготвя душата да премине през вътрешното горско езеро, което я пречиства.

Декември е време на притихване, забавяне на оборотите, поредна ревизия на чувствата, преразглеждане на желанията. Стремиш да се придържаш по-близо до по-топли хора, нетрудни задачи, четат ти се книги на хартия – въобще нещо разбираемо, леснообяснимо и приятно на докосване.

Сладостта на Декември е в неговите нощи, които са с вкус на горчив шоколад и тежат като любима, стара песен.
През Декември се запасявам с тишина и смирение, пестеливи думи, повече себеопознаване, повече чувства насочени навътре в мен, отколкото навън. Имам запаси от плътно червено вино, правя си неочаквани подаръци – сладкиши със сметана и четене на книга в компанията на хъркащ Чърчил.