Реквием за 2019

За никоя друга година не съм правила равносметка… Както всяка година, новата съм посрещала с фойервеки,шампанско и някъде в далечината президентска реч под съпровода на „Горда Стара планина“… Може би най-хубавото от края на годината.- химна де… Всеки път настръхвам от него..

2019 започна със сблъсък и продължи с такова темпо до края си. Всяко нещо в тази година хвърчеше във всички посоки така както, разцепената бронята на колата ни на кръстовището, в което бяхме по това време. И сякаш ни предупреди – СЛЕДВА ТУРБОЛЕНЦИЯ, ОСТАНЕТЕ ПО МЕСТАТА!

2019 е различна.. Не знам дали мога да я нарека „очистителна“ сякаш болезнена като след антицелулитен масаж, боли адски, докато ти го правят и крещиш със стиснати очи и сълзи, но пък знаеш, че добрите резултати ще дойдат..Сложи край на неща, за които може би, самите ние не сме имали смелост да натиснем бутона „СТОП“ . Прекрати токсични човешки взаимоотншения и даде нови очи, за да погленем реалността. Интересно е с колко лицемерие е изпълнен денят на човек. И как за определена позиция и служебно положение станахме свидетели на това как и мъжете разтварят краката си, дори повече отколкото е способна една жена.. Лилипути-аналлллизатори..

2019 беше безпощадна, сякаш ни беше хванала за яките и ни влачеше без да спира. 2019 беше като зима, през която минаваш в суров студ и лют вятър и крачейки напред в преспите, някаква невидима сила те замерва безпощадно със снежни топки. Единственото се навеждаш, за да вържеш здраво обувките си , за да продължиш напред по неотъпканите пътеки.

2019 удари най-силните си шамари. От онези, от които бузите ти пламват в червено, а ушите ти свистят. Шамари от ръце, от които не си очаквал , защото си държал здраво другата на човека като на най-верен, най-скъп…

2019 трябваше да е изпълнена с радост, заради факта, че предходната ни подари малкия Максим. Трябваше да е изпълнена с движение и благодат от детски смях, а не да търкаме седалки пред поредния лекарски кабинет, да изминаваме стотици километри в очакване на диагнози. Да не вярваме на реалността с думите: “ Това не се ли случва само във филмите ?“

2019 беше разрушителна до степен да осъзнаеш, че може би, в живота си всеки човек има нужда от такива цикли. Моменти в които всичко се събаря до основи, като след силно земетресение, за да се изгради наново, да направи път на нови мисли, нови идеи, изобщо човек да промени светогледа си и начина си на живот. Сякаш някой е дръпнал щепсъла на познатият ти досега филм и те е изритал от затопленото кресло…с тънката подмисъл : “ ако ти е удобно …няма да пораснеш…хората не се развиват в удобна за тях среда …на хората са им нужни трудности, трябва да бъдат провокирани, трябва да са по-креативни с цел да избягат от неприятната ситуация, в която са! „…. Все пак огъня нямаше да бъде открит, ако на някой му беше топло и светло нали ?

Трудно е .. И да…плачеш ..вътре в себе си ..вечер, докато се унасяш в минутки сън . На сутринта се събуждаш и мантрата, която ти дава сила е : “ Всичко ще се оправи..това е само период, всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред ..всичко ще бъде наред….

Усмихвах ли се?…Усмихвах се дори и в най-трудното… Усмихвах се и докато държах Маским в предоперационна зала , а той ме гледаше с големите си неразбиращи сини очи и му повтарях : “ „Всичко ще мине..ще бъде наред мили мой, ще мине, ти си герой..Всичко ще мине ..Обичам те, мое малко пухкаво бебе!“

Защото ..ами нали трябва да си силен и смел и да не се спъваш от развързаните си обувки.?.. Завържи ги здраво и продължавай напред …нищо че с тази битка в личният ти живот, водиш още една в професионалния и тя със същата диагноза- „крайно несправедлива

2019 ми прилича на 2009 ..твърде горчива за преглъщане и е толкова непоносима да я държиш в устата си, че ти се иска да я изплюеш и майната му, че е некултурно. Някъде тогава сложихме живота си в куфари и го пренесохме зад граница. Искахме да бъдем надалеч да започнем наново..начисто…

Съдбата винаги дава своите уроци и е строг учител…

2019 ме научи :

  • да разбера още веднъж, че: ВЯРА НИКОМУ
  • да слагам точка и НЕ ясно и гласно , без да чувствам вина за това си решение
    • Да вярвам в Късмета си…споменах ви за катастрофата по-горе..ако ни бяха засекли секунда по-късно, картината щеше да е доста грозна. Слава Богу, всички сме живи и здрави
    • Търпение, на канско търпение
  • Щастието е много крехко понятие…човек трябва да се научи да открива дори в елементарните неща.Щастието е толкова фино,че можеш на първо място да го сравниш със ЗДРАВЕ!…
  • Има КАРМА : ако правиш добро се връща в правилния момент за теб..Чудеса се случват: в деня когато ни казаха, че най -добрият изход за Макси е операция , но ще трябва да изчакаме процедура по одобряване на документите и не се знае това колко време ще отнеме .. В същият ден, малко по-късно Доцентът ни се обади, че друго детенце се е отказало и че може ни приемат веднага
  • Благодарност..Във всеки миг да чувам гласа на родителите ми : „Дръжте се деца , само се дръжте..зад вас сме !“ И после осъзнаваш, че наистина си богат и че…може би, чрез техните ръце Бог ти помага, чрез тях те вдига като паднеш и те подпира, докато тръгнеш отново напред , дори малко да понакуцваш …

Празници са ..християнски, светли …пожелавам на всеки от вас да може да се радва на здраво семейство, крепко здраве и силен дух .

Тежката снежната пътека ни доведе до края… стигнахме до вратата на 2020, след малко ще я отворим, ще скочим през нея. И мамка му – готови сме за теб …

Пожелавам си от все сърце да те изиграем като всичко коз , а в ръцете си да държим 4 валета с 4 девятки…