По дяволите таз карантина, станах на карантия ….

копелета…редно е Le kmet dè Burgas след толкова дълга карантина да организира някакъв мазен фест за повдигане на человеческия дух.

След като спряхме разходките,ограничихме контактите с човешки същества, отмих си ръцете, вероятно и пода из цялата къща…може би, такава субстанция от вода и препарати ни едното, ни другото не са виждали за цялото си съществуване и съжителстване с мен .

В рамките на 14 дни се разболях 2 пъти, бе драги зрители. Цели два пъти, тръшнахме се ред по ред аз, Ричо, после мама и татко нищо че живеем на няколко км разстояние един от друг. Борихме се с корени от джинджифили, чайове, Ричо ден след ден хвърчеше с торба от аптеката и нелегално се снабдяваше с антбиотици без рецепта в размяна на ЕГН-то си , само дето не му сваляха пръстови отпечатъци и не му сканираха зеницата …Може би , апрекарската фраза трябваше да бъде : „Опаковка Зинат, срещу зеница, господине! “

Можеше да станем и рекламни лица на Lenor, след като дни на ред се потиш и тръшкаш връз легла и дивани като опълченец на Шипка и се бориш с температури от рода на 39,5C… цялата тая ACQUA DI GIOA ( в превод „Вода на радостта“ ) трябва да се и препере некак си . Две седмици , две шибани седмици си намествах сливиците да преглътна водичка, така че да не виждам звездички. Носната ми лигавица изсъхна и вероятно трябва да си добавям и аз капка витамин D ..тъй …за да не започна с някви антидепресанти.

И в този ред на мисли като ме попитат: Какво бихте направили първия ден след карантината…?

По -кратък стегнат отговор, не бих имала…

Ами…Ще разкова съндъка и ще извадя онова жадно чудовище, което години наред съм приспивала и приковах с множество дълги пирони..

Първия ден след карантината, бих искала да преживея като гръмотевица …като мазна експлозия, като шапката след ядрена бомба. Бих искала да се озова на гигантски концерт на Depeche mode …същия този който пропуснах през 2006 -та …май….Бих танцувала цяла нощ..със силата на сто раздробени човека…тялото ми да изнемогва ..всички мускули и вени да крещят от болка, но аз да продължавам, сякаш е жизнено неоходимо да живея в тая вибрация …ръцете ми да се реят към небето, така сякаш Господ ми пуска музика отгоре, а тя да е толкова силна, че басът да ме не оставя да поема дъх… …навсякъде да има хора …много хора ….които да издивяват в същият извънземен екстаз, сякаш ангелите им пеят ….

По дяволите таз карантина, станах на карантия ….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s