Стъпки в пясъка

9 без 15 е…Неделя… събуждам се с усещането, че съм спала 125 часа…всъщност, почти толкова съм спала от вчера 22.30 ч…

В последно време да спя е лукс…да спя след 6 сутринта също …. Малкото Гранде – Максим, всяка божа сутрин се събужда в 6 ,след което и аз …Чувам тежките му стъпки, последвани от ленивото : МмммаааамОО! Буди ме и ми посочва с пръст вратата “ Ъ! „…. Иска да ставам да му правя компания…нарежда пак с пръст към шкафа „Ъ! “ – това е за бисквитите, след което „ДА! “ за вода..и „БЕБИ“ за бейби тв…денят му започва …моят също …

Разфокусирано се тръшвам на дивана до него, докато си събера мислите в точка, гушвам възглавницата и си мисля отново: „Макси, защо така бе, маме не стана в 7 ….?“ И става 7, а на мен не ми се става…усещам се така, все едно товарен влак с въглища с всите си вагони е минал през мен и после се е върнал, за да ме довърши….

И кафето не помага…и второто също …и 100 чаши вода за баланс + капки масло от грейпфрут и то….Спи ми се…. И такава липса за сън ме гони, както никога… Дори лицето ми го издава …Сутрин като отида да го поздравя пред огледалото, то не ми отвръща с усмивка , изглежда така, сякаш иска да потече в мивката и да се просмуче от сифона, може и да му излезе късмета да поспи в гънките на гофрираните тръби …знаеш ли ….?

„Стягай се миличко, че денят едва сега започва !“- реквам му… После му полагам крем с 50ти фактор… Не че го пече Слънцето изобщо, но нали така съветват отвсякъде.. Зима лете с педесятка да се ходи, тъй учат сайтове, аптекари, дерматолози, козметици и всичките онези корифеи на красотата и здравето… Е, Излъгахте ме! Този промоционалният за 70лв не върши работа… Както и другарчето му за тъмни кръгове под очите…Изводът е, че който и каквото да ви съветва… Тялото се нуждае от сън, почивка, водичка.. После някак си и тишинка като баш екстра..

Денят започва досущ като италианският филм, който вчера следобед гледах… Всяка сутрин ТИРЕ какакфония..

Докато оправям Максим …със сто повтарянияна висок вече глас, вдигам Вивата от леглото…тя не иска да си мие зъбите, лицето , не иска тази рокля….отново ми повтаря, че кокалите я болят и мозъкът й казва да си поспи още малко….Трябва да изпращаме Макси и татко му …те излитат през вратата ..вероятно сме му забравили половината багаж за ежедневното му оцеляване в градината…жизнено важните потници и гащи…Доста е вероятно от детската да ни хокат… Какви несретници сме ние, пълни безхаберници.. Но такъв е живота на 15 часовия работещ човек… Все нещо не достига… Най-вече време…

Докато хвърча от стая в стая, пералнята е свършила , простирам и отново викам от терасата на Вивата да си измие зъбите … Тя : Мамо, имаш ли телефона на Пронова ( г-жа Проданова) да й кажеш, че днес няма да ходя на градина…СПИ -МИ- СЕ ! …. Както и да е …станало е някак си 9 без 20 закъсняли сме отвсякъде, нахвърлям нещо върху себе си …измачкано е, но на кой му пука аз така си се чувствам и от вътре …Да носиш маркови дрехи не е лукс…Лукс е дрехите ти да са изгладени, не мога да си намеря телефона, „Виан, имаш ли вода за градината? – Не! – Пак нямаш, пак си си забравила шишето!“ – Взимай голямата бутилка, тогава…! Ама Мамо, госпожите не разрешават! „Мамка им и правила, мисля си!“ трябва да тръгваме, забелязвам че съм обръснала само единият си крак, „По дяволите, търся дълги крачоли сред неподредените ми дрехи в гардероба… Откривам, намушквам се! Последно провикване:Виве, обу ли си сандалите.? . Отивай да викаш асансьора! ….

9 без пет е! Кой от часовниците беше с 5 минути напред все забравям…Мятам Вивата на багажика на колелото и съм пак като Круела Девил по раздрънканите тротоари…Карам колелото ми поскръцва и Вивата отбелязва „Мамо, мисля че колелото ни говори нали? То… Иска нещо да ни каже!“ Отговарям с дежурно : Мхм!… Пак си мисля …Сигурно заключиха вратата и няма да ни пуснат …край детето остана без закуска.. Господи, платих ли таксата за градината този месец?

Пристигаме…пред хода има и други родители ..Успокоявам се, че не съм единствената блейка , която доставя детето си в последната минута на мача всеки ден….Даваме си целувки и ….“ Ще се видим маме довечера…! “ Ще ме вземеш ли, мамо първа…? Не, Виве …не мога на работа съм, любов…<3 …Тръвам си и оставям с тези думи чак до вечерта, когато се прибирам вкъщи…Карам до Солниците почти час, тихо …чувам само вълните от морето и стъпките на бягащите покрай мен хора…

Блаженство… Гледам ги всичките тези дето се мажат с лечебна кал и си се разхождат по пътеките.. Насядали са по камъните и си се чувстват като 100 патрона, въпреки че миришат на тиня… Щастливи са… Чак и селфита си правят… Мамка ви! Искам и аз.. Не ща ви утайката, искам ви Слънцето, морето и свободното време… „Тез ше да са туристи!“ мисля си… Може би, го изричам и на глас…

Ето ни.. Неделя е..Вивата иска палачинки, поглеждам часовника.. 9 и 30 е исках да правя йога, че в края на седмицата се чувствам като Пинокио схваната… Искам и на плаж.. Сега пък, палачинки… Ще закъснеем… Правя бърза калкулация. Правя палачинки и успоредно с тях йога.. Задържам в асана, докато се опече едната страна на палачинката.. Станаха вкусни.. Вярвам почувствах духа на тигъра. NAMASTE… НАПАСТЕТ!

Отиваме на плаж… Нищо, че навън е.. Все едно небето ще се разтвори и ще ни поеме… Духа вятър.. Няма кьораво слънце, пристигам иии има чутовни вълни… Вивата крещи от възхита на задната седалка в колата при вида им.. Като все едно чиляк по време на концерт на Сепултура… Мятаме, хавлиите, опъваме чадъри, сядам и чувам ангелски хор пеещ АЛЕЛУЯ… Вивата се разцепи да бяга.. Беше като най-дивият кон по цеееелият плаж няколко пъти го взе по дължини и крещеше през цялото време с все гърло. Аз бях на седмото небе от кеф, можеше само да се разхождам по пясъка и в пяната, но пък беше ВЕЛИКО…