Сутрин е, 8.30 хвърча по Александтовска, че трябва след малко да съм на зъболекарския стол. От един месец зъбът ми е с работно време, напомня за себе си в 10.00 за два часа почива и после пак се активира в 19.30h.

Тъпча се с разни обезболяващи, защото изпитвам ужас от лекари и болка най-вече. На зъболекар през живота си съм ходила 10 пъти и то все за несериозни работи.. Но предния път Докторът ми рече – „Май по-добре да се вади…!“ Причерня ми, ушите ми засвистяха и започнах да го чувам като през тръба… От тогава насам го преживявам тоя зъб… Но.. Ми дотегна и рекнах на Ричо да ми запише час и да се свършва тая тегоба🤣

В чакалнята съм. Докато чакам ред, чувам как един от синовете на доктора докато се къпе пееше с все гърло (живеят на по-горния етаж) , Денят му започва добре, си мисля… Усмихвам се и влизам с кошницата от колелото.. „Оооохооо, плодове ли ни носите.? Докторът с тънък сарказъм… Не, не но имам и домати искате ли… Домати? Домашни ли…? И се започва разговори за земеделието, за доматеното производство и приказки от девет кладенеца вода.. През това време съм на стола лампата ми свети в очите и аз съм с отворена уста…Продължава с разказ за шурето и неговата високотехнологична къща във Франкфурт.. Как обича да си гледа мега парливи чушки на терасата с декинг и ги полива със смарт приложение, докато е по командировки из света… После си боцкал на броеничка и ги окачал да се сушат на въженце като бабите… Пак на мега терасата си с изглед към Мейн… Чакай сега да те видя.. Хм.. Да.. Хм.. Да… Дренажче ще трябва… Хакна ми някакви памуци с вкус на гранофорин и ми казва :Ааайде, утре пак… Ставам учудена… Ама аз си мислих, че днес е деня на страшния съд… Не… Не днес няма да е, утре пак ела.. Сега колко време да не ям… Ами 2,3…4,5 часа, продължава пак саркастично… Абе… Недей да ядеш и се смее..

Тръгвам аз радостна.. Ееех аз какво си мислих, пък то какво излезе, поглеждам часовника 9.04ч.. Оооо имам време да отида до солниците.. И си карам аз под септемврийското слънце и се чувствам щастлива и едновременно с това тъна в меланхолия, щото твърде кратък е Септември, а тъй хубав..

В 10ч вече съм в магазина.. Поглеждам се в огледалото да видя съсипАла ли съм нещо по себе си. И що да видя.. Някакво Пиле е оценило прическата ми със 6 точки.. Зачудих се дали така съм стояла през цялото време на зъболекарския стол и ме хвана срам 🤣🤣🤣

После обаче се замислям за статията дето четох ЗА РЕТРОГРАДНИЯТ МАРС , че не е толкова страшен като Меркурий, а обратно, всите зодии ще са погнати от здраве, щастие, късмет и просперитет..То и аз така.. Все още всичките зъби са в устата ми а, това с пилето носило късмет🤞