Денят на дъщерята

Може би, голяма част от вас, която ме четете е преживяла и част от детсвото си на село … На нас с Роската това ни се падаше лятото…

Спомням си ранното ставане , суматохата преди тръгване от Бургас към село…То не бяха коловози от чанти и багажи в коридора…нещо като керван, който се засурква по пътеките с папур към малката гара, долу до Спартак. Чакаме влака…Влака идва ..Със сестра ми изпадаме в мощни възторзи- крещене и подскачане… След което се качваме , настаняваме се ..тогава всичко беше един вагон със зелени седалки от изкуствена кожа : баба, дядо и ние двете с Роската се настанявахме един срещу друг… Влака потегля тутуф-тутуф и баааааавничко си пътува..все пак е пътнически…(от тези винено червените)

Другото голямо вълнение беше, когато кондукторът искаше “ БИЛЕТИ И КАРТИ ЗА ПРОВЕРКА!“ подавахме малките розови картотонени билетчета и го чакахме да извади клещите от голямата си кафява кожена чанта, за да ги пробие… Това породи в мен мечта и знаете … когато големите питат малките: ТИ КАКЪВ ИСКАШ ДА СТАНЕШ КАТО ПОРАСНЕШ…?. Е …аз исках да стана кондуктор, да имам такава кафява чанта и такива клещи….

Та, селото винаги носи със себе си култови спомени, а с тях и снимки.

Сега например, не може да не сте били на село и да нямате снимка на коня на дядо си . Аз и Роската имаме на кобилата… В спомените ми беше кафява с бяло на челото и много висока. Спомням си как веднъж, докато братовчед ми минаваше зад нея го изрита в корема и го метна малко назад… Много го болеше и плака, а ние се заливахме от смях ( ами смешно беше 😀 😀 😀 )

Вивата нали и тя си пада много по коне и понита и от миналата година беше хвърлила око на коня на сина на съседа …който е кафяв с дълга руса грива и опашка, добре охранен. Но той минава само впрегнат в каруцата и живеят далеч от нас…Един ден татко отиде да попита,“чичо ТИ“ Иван, дали не може да се качи на неговия кон…. Онзи, който по цял ден пасе срещу нашия двор с камбанката на вратлето и похлопва денонощно.

„Чичо“ Иван се съгласява и качва Вивата на гърба му…кротък е – казва…. Вивата е във невероятно вълнение, слага си най-гиздавите дрехи, според нейните светоусещания…. жилетката, която е домъкнала от нашите в Бургас… А тя всъщност е моя.. Мама ми я плете през далечната 94-та,заедно с леля Искра се бяха запалили по плетивото и от това им хоби излязоха за нас с Роската две жилетки от мохер в ослепителни цветови комбинации и лъскави копчета… Бяхме на 6-тото небе от радост.. Татко се беше върнал от Италия и ни беше донесъл обувки от там… Ей, в спомените ми това бяха най-меките и най-красиви обувки… та със зашеметителната жилетка на мама, направо вървяхме и пръскахме асфалта 🤣🤣🤣🤣

Вивата се облече все е едно ще е на церемония по възкачване на престола… От толкова розово и лилаво на куп можеш да получиш цветово отравяне. Качиха я на коня, снимахме я, а тя беше поела дълбоко дъх…не диша, чувства се царствена. Това е нейния велик миг… Вече тя ни гледа от високо, не ние нея…. После „Чичо ти“ Иван го поведе напред и тя :Аааааа, без да тагадъкаме(демек да ходи)…. Само ще стоим! Свалиха я и изпратиха кончето в двора…

„Чичо ти“ Иван извика татко да пийнат по една ракия и Вивата само това чака, шмугва се напред, барабар Петко с мъжете.

След час питам Ричо… Абе, Вивата къде е? Той :Май е с баща ти, ама чакай да проверя.. Връща се.. Там е долу край огъня и знаеш ли всички колко са шарени, като от филм са?

Всъщност, „Чичо ти“ Иван е циганин(той не се обижда когато му го казваш… Питали сме го..(На въпроса отвръща.. Все едно вие да се обиждате да ви кажа, че сте българи… Бъзика се с Максим и му казва… Я гледай какъв съм черен и с мустак, а ти си бял със сини очи…!)

„Чичо ти“ Иван живее със семейството си, 5-6 кокошки, един петел, които щъкат до тях, докато се хранят, конят, който пасе НАВСЯКЪДЕ…и ако можеше да седне и той щеше да пие ракия на масата с останалите… Дворът огромен, целият покрит в сочно – зелена трева, макове и други диворастящи цветенца .. Няма ограда, но има портал, който обичат да отварят и да минават през него… От там посрещат и гостите си..Та ако се чудите на израза “ Порта в полето“.. Нагледно е това…🤣🤣🤣Преживяли сме няколко техни цигански дворни партита, трябва да кажа, че джумбаретата са им много дисциплинирани…. Имат огромна тонколона с флашка, удрят някаква песен на репийд и така до 9 и 30 максимум 10 без нещо(вечерта), после всички си тръгват, че утре са на работа…

Като стана тъмно, татко и Вивата се прибраха. Татко весел, че ударил 2-3 ракии и лаф, Вивата, че е била близо до кокошките и им хвърляла трохи от масата… Мамо, Мамо.. Бяхме на гости при циганите! и измушва нещо от ръкава си… Виве… Какво е това бе, маменце? Ами виииж!….

От както сме тук.. Вивата си намери други деца, с които да бягат.. Ходят от улица на улица, карат колела, тротинетки… Падат, стават реват от рани по коленете или се радват шумно, че каките и батковците им купуват близалки…

Следобяд няколко майки се събраха и барабар с децата се качили горе в горичката… И Вивата отишла с тях и цял следобяд откара нейде по баирите за мащерка и шишарки… После срещнала „моите приятели циганите, мамо“ и отидоха да месят хляб, Ричо им занесе брашно…

Върнаха се със страхотен хляб, който пекат като заравят в пепелта… С хляба върнаха и Вивата по пълнолуние…

През деня някой беше ми писал „Честит ден на дъщерята! (за 9 май ставаше въпрос) Е, запомних го с това, че моята не я видях цял ден… Като дойде на село, се превръща в дива котка…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s