Бягство към гората

Представете си за секунда място, на което се чувствате щастливи: Може би, сте заобиколени от разбиващи се вълни, топъл пясък или чувате река, която тихо бълбука на заден план. Цари спокойствие… тишина и мир. Обикновено човек се чувства, така когато е сред природата, далеч от светофари, задръствания, клаксони, телефони…цялата градска дандания на ежедневието.

Нямате ли чувството, че когато се разхождате по горските пътеки снемате товар от себе си, оставяте го нейде по пътя и …. олеквате. Има причина бягството извън града, бягството към гората да ни кара да се чувстваме възстановяващо – това е философията, която стои зад японската практика на Шинрин-Йоку или наричано още “ горска баня“ и може би, именно тя да ни липсва като рутина за справяване със стреса.

В края на 70-те години на миналия век при японските работници възниква термина „кароши“. Така описвали хората, които умират, след като прекарват твърде много време (12-, 13-, 14-ч работни смени) в офиса. В буквалният превод кароши означава „смърт от преумора“, което е често срещано явление в Япония. В големите градове, дългите часове извънреден труд и цялата шумотевица в работата: телефони емейли, бързай за това, бързай за онова, са необходимото зло човек да напредне и постигнете своите професионални и лични цели. В последно време все повече чуваме за „burn out“ – прегряване..

Изследване от 2012 г., публикувано в PLoS ONE, установява нездравословна връзка между дългите часове прекарани на работното място и чувството за щастие. Д-р Виртанен, един от съавторите на вестника, казва: „Въпреки че, от време на време извънредният труд може да има ползи за индивида и обществото, важно е да се признае, че прекомерната работа е свързана и с повишен риск от депресия“. Това със сигурност не е първото проучване, за да се установи как пренатоварването е вредно за общото благосъстоянието на човека, тъй като голяма част от света продължава да работи и от вкъщи, това от своя страна допълнително слива границите между професионалния и личния живот.

След нарастването на смъртността на офис служителите, Япония в крайна сметка обявява практиката на Шинрин-Йоку за национална здравна програма през 80-те години. В това има смисъл, като се има предвид, че две трети от островната държава е покрита с гори и двете основни японски религии (синтоистки и будистки) са свързани и възприемат горите като царството на божественото.

Експертът по горска медицина д-р Цин Ли е изучавал Шинрин-Йоку в продължение на повече от 30 години и е издал книга „Изкуството и науката за горското къпане“, описвайки практиката и ползите от нея. Той разкрива, че в момента в Япония има над 60 „предприятия“ за горска терапия, които предлагат всичко – от горски водачи и ароматерапевтични продукти, за да подобрят допълнително преживяването.

И така, какво всъщност се прави по време на този ритуал? „Да кажем, че това не е съвсем поход! “ заявява Асоцията на природо-горската терапия, „Това е нещо като целенасочена медитация, докато се движи човек през гората: например, поставяте ръка върху особено впечатляващ ствол на дървото или спирате,за да се полюбувате на слънцето през навеса от листа,цветовете наоколо….“

Този горски ритуал се основава на изучаването въздействието на енергията на дърветата върху човека. Всяко растение е „обвито“ с енергиен слой, подобен на аурата при хората и е доказано, че като мощни природни лечители със своите биоенергетични способности, те влияят на човешкото здраве и настроение. За да бъде правилно обаче лечението, е необходимо да се познават свойствата на всеки дървесен вид и да се спазват някои основни правила на терапията.

Дърветата се делят на „захранващи“ (донори), „изсмукващи“ (потребители) и „неутрални“ по отношение на човека. За най-мощен от „захранващите“ се счита дъбът, от „изсмукващите“ – тополата, трепетликата, всички пълзящи растения, много от иглолистните видове.

Освен чистите физически ползи от ходенето в продължение на 40–50 минути, „горското къпане“ помага и за намаляване на кръвното налягане, намаляване на нивата на кръвната захар, справяне с депресията, подобряване на качеството на съня, повишаване на имунната система и подобряване на концентрацията. Съществуват многобройни изследваноя сред практикуващите „горско къпане“. Те показват по-ниски концентрации на кортизол (хормон на стреса) и по-ниска честота на пулса. Горското къпане просто засилва спокойствието и ни принуждава да забавим темпото.

Разходките в гората, свързването с природата като цяло, действа върху Парасимпатиковата част на Вегетативната нервна система ( тя е обратната на симпатиковата) – забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т.е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейността на храносмилателната система, стеснява зениците. Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия. .

Най-хубавото е, че не е нужно човек да живее в близост до гора, за да се възползвате от предимствата. Д-р Ли разкрива, че дори разходка из градски парк е достатъчна, за да намали безпокойството и да повиши настроението . Най-важното е да използваме сетивата си – слух, допир, обоняние, вкус и зрение – за да се възприеме горската атмосфера и да се свържем с природата.

„Чрез отваряне на сетивата ни, това преодолява разликата между нас и природния свят“, обяснява той в статия от 2018 г. за Time. И тъй като обикновеният човек прекарва 93 процента от времето си на закрито, според статия, спонсорирана от Агенцията за опазване на околната среда.

Напоследък се чудя дали се вмествам и в тези останали 7 %.. Отивам на работа – затворено помещение 10 ч, прибирам се за 15 мин-затворено помещение, чак до другата сутрин, докато изляза за 15 мин по път за работа) усещам, че започвам да не харесвам зимата, именно заради това, че човек няма достатъчно време да прекарва навън … И после депресии, януарски, февруарски, мартенски….

сн. Иван Пенкин

Та.. повторното свързване с открито е от първостепенно значение за общото ни благосъстояние. Защото както твърди една мисъл… „Не природата има нужда от хората… Хората имат нужда от природата“

„…. На извора сами ли ще стоим, няма ли някой да ни чака? Все пак тъмно е, ако изскочи нещо?

– Има една дума“ природа“ й се вика-отвърна кротко Магда-Знаеш ли що е?

– Е такова като тука гора, планина, дървета…

– Не, ядката е в думата, чуй я добре, тя сама ще ти рече какво е.

Тая точно дума значи „при родата“. И тая нощ затуй сте дошли, да се върнете дома, при родата, там отдето сте тръгнали. Гората има друг живот, няма да го пресичаме, няма да пречим на никой. Ако счупите хатъра на гората, не мож извикате силата. И да изскочи нещо, то си е дома, ти си му дошла в къщата. Затуй кротко и тихо му се от мести от пътя или по стой да отмине. И се ослушвай. Да чуеш същината. Ако гората те познае и родата те е познала…. „

– – – – – – из Стопанката на Господ – – – – – – – –

*

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s