Вътрешен баланс

петък…от сряда си мисля за Петък..В четвъртък пак се събудих най-рано от всички отвивам в хола, гледам по покривите отсреща -сняг. Викам пак ли ? Днес Петък ли е питам кафето, докато тече едваш през чучурчето. То не отговаря… но мълчанието не е от това, което означава знак на съгласие …

Не знам защо, тая седмица ми се стори мега дълга, може би заради времето …то не заваля сняг като хората, само този проклет пронизващ вятър…Може през живота си да не съм карала ни ски, ни сноуборд ,…. но колело върху сняг …Виж умея ги тея работи…Голям студ се стелеше, но от колелото не се отказвам …и току някой ме бъзикне …примерно, в най-големия вятър…. „Днес е чудесен ден за каране на колело.!..“ Аз с усмивка : „Супер свежест , само в 2 калории….!“

Петък дойде , мама се беше обадила през седмицата, че ще вземат с татко фъстъците у тях за почивните дни, само с едно изречение и вдъхна power в мен за още два работни дни…Резко усетих облекчение откъм раменете и сякаш невидими ръце сложиха резен краставичка на клепачите и масажира слепоочията ми ….

Не че нещо …ама Вивата и Максим са малки, шумни типчета. Вечер, когато се прибирам …едно време Чърчил огласяше целия коридор от песни премесени с лай , нещо като кучешки делфин, сега тези двамата ме посрещат с най-шумното си: МАМООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООО! От което аз и Ричо присвиваме леко очи, все едно сме на дивашки дръм енд бейс фестивал, от който и сърцето не можеш да усетиш дали е на мястото си, камо ли дали бие ритмично. От там нататък, почти не можем да си кажем една дума, защото те се надвикват с нас …а ние даже и не си говорим ….само си хвърляме по един поглед…набързо правим някаква вечеря само за двама ни … малките торпеда са се нахранили отдавна, с изключение на Максим…той е тежка гемия …яде бавно и продължително …ако нещо му хареса се застоява на малката си лична трапеза, може би за около 2 часа…сякаш в миналия си живот е бил Цезар…който е лежал на кушетка и на подноси са му носили я краче от някое добиче, добре изпечено с хрупкава кожичка, я кана с вино,я фруктиера със сочни чепки грозде. Винаги яде с премрежен поглед и визуално можеш да усетиш как насладата се разлива по телото му…

За разлика от него, двамата с Ричо ядем като гларуси…Напрягащо е 😀 …Цял ден бързаш да закусиш, че закъсняваш за работа, бързаш да обядваш, че обедната почивка не стига, бързаш за вечеря, защото слагайки каквото и да е на масата, Максим се включва като обслужващ персонал и се разнася с една щипка салата из целия хол от единия до другия край на масата с огромно желание да те впечатли, че вече е пораснал (почти 2.5г) и вече и той може да прави като големите и да сипва всичко по чиниите…съответно салата пада от щипката на земята и може до третият му опит, от огромната купа да не остане нищо, защото сме го бракували…

Казваш си, карай може и без салата, таз ракия ше я глътна ей тъй …. и посягаш към подносчето с колбаси и сиренца, които си наредил прилежно, облизваш им се искаш да си ги метнеш на препечена филийка и да си хрупкаш…но Максим фиксира една купичка с изпечени ядки в единия край масата и решава, че ще украси …и украсява , докато всичко не се зарине от тях…после разбира се, пак има желание да сервира и се разнасят едни слайсове…цели чаршави, от прошуто навред …та, затова казвам, че с Ричо гледаме да си хапнем в буквалния смисъл Fast food.. колкото може по-бързо…

Тези бързи обороти на хранене ми напомнят на момента, в който бяхме отишли една вечер да хапнем пица при Ванко, който правеше някаква екслузивна вечер…обожаваме пиците му …Отиваме, седяме, поръчваме си по две къси водчици, да отпуснем след напрегнатия ден ..(също като едно време) ,докато ни дойде поръчката ….като си мислихме че ще се забави , но всъщност, всичко дойде много бързо , Максим започна да вършее из пицарията и ние на две на три ядохме пица с водка …нещо като руския вариант на черен хляб с водка …Викам : Ричо, ние къде сме тръгнали с някви луксозни нагласи за лаундж,бе? …Чак и лед си поръчах….някакви екстри и разкоши за протяжка… Няма го това спокойствие и баланс и тишина, на които ти се иска да се радваш..и така лееееекичко да се поотпуснеш, докато вечеряш и да излезеш от ролята на копой,който веч е на щрек …кой къде е и каква мизерия прави в момента, под съпровод на плач…в повечето случай добре отрениран само да се привлече внимание…знаете.. Все някой от пъпешите е в ролята на многострадалната Геновева 😀

После, докато си дърдорим с Роската ежедневно международно, ми споделя, че Матео я е помолил да изчакат, докато имат второ дете след Амели ( току що навършила 1 година ) за да открие вътрешния си баланс отново“ …при което… аз лично много се смях, почти неспирно, даже сега като за говоря, пак се смея тайно и истерично едновременно …тя съотвено е останала потресена от това му изречение..мигала е в тишина, вероятно е чувала щурци….Явно, само той не разбира, че такова понятие като “ вътрешен баланс“ е от предишното ниво на всеки човек на тази планета, който ВЕЧЕ има дете . И Лао Дзъ да дойде да ми говори за вътрешния баланс …няма да повярвам, че това нещо съществува разбирате ли …Оня ден пак във фейса засякох едно цитатче в стил Божинката : “ Какво представлява -Спане за майки: също като нормалното спане, но без спането…“

Предната седмица Люси, най-голямото дете на всички в компанията ни, ставаше на 10г …При тази пандемия рожденните дни се изместиха от кътовете, в домовете …Беше много весело, децата се изкъртиха от кеф и танци …Коко мина през магазина тези дни и каза “ Беше много хубаво предната седмица, нали ?! Беше, Коко…беше много хубаво и големите и малките се забавлявахме и се смяхме едва си тръгнахме, а минаваше полунощ…Хора, аз имах бяло петно от вечерта…знам че хубаво си изкарах …то въобще целия ден беше много социален, защото първо с мама и татко бяхме на семеен обяд в баба и дядо, а там съм ви разказвала, че за кратко не се стои, то са разговори и протяжно ядене и пиене ..и после вечерта беше много забавна …но аз единствено от танците и веселите викове на децата нищо не си спомням ( защото всичко беше бял космичен шум) …нямам спомен за какво сме си говорили големите( баланса вътрешния …този който съществуваваше преди детските викове 😀 го няма 😀 )…Говорихме ли си или им се радваме, докато ги гледахме .. Фокусът от “ вечер на големите“ е изместен..Няма нищо общо с белите петна от едно време, когато имаше такива „вечери на големите“ …безгрижни..младежи, без деца, които петък и събота прекарват в началото на Оборище, разположили се добре на маса в Рубаят и цяла вечер се пият едни вина в несвяст,смееш се като дивак под съпровода на „Зельоная трава“ и „Земля в илюминаторе“ и всичко завършва с нощно къпане в морето на лунна светлина през гореща юлска вечер… Tози баланс, за който си мечтаят големите, за комфорта на собственият си шум, тишина каквито и да е действия или бездействия сега е изместен от малки “ тазманийски дяволчета “ които са опустошителна групировка, особено когато се съберем цялата компания …(общо взето надброяваме 20 човека)

Петък е хубав…води след себе си два почивни дни ….мечтани, тихи…нашите два прекарахме в бял шум на вода ..и мълчание на 80 C. Изчистихме умувете с приказки само между големи, насладихме се на вкусът на храната и сякаш този кратък покой, бе достатъчен, за да сме готови отново за света на малките…онзи неспирния ,необуздания, поривистия, гръмливия, бурния оглушителния,кресливия, настоятелния, немирния, палавия, експанзивния……… веселия, ликуващия…

П.С Докато се разхождах по плажа и събирах всякви клечки и пръчки, от нищото доплува това патенце и се доближи до мен , почти до краката ми ..Например, ако Вивата беше с мен щеше да огласи плажовете от Китен до Приморско и Ахтопол от екстаз 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s