Кус кус с риба и зеленчуци

Почивните дни изкарахме в Бургас.. Имахме планове за малко пътешествие, бягство от границите, но пропаднаха. Все още слънцето е оскъдно.. И все повече ми се иска да е близо този момент, в който преди да излезеш не трябва да облечеш целия си гардероб, за да ти е топло някак си..!

Предната седмица бях вкъщи, първо се разболя Макси, след него Вивата.. Имах повече време за скиторене и реших ,че ще ловувам вит. D… Натоварих дребосъка в количката и отидохме до пазара..съответно от там не можеш да си тръгнеш с едно, две неща ..то и не би трябваво слeд целият този път, които се изминава до там : D

Наред с рибата , набор от пресни зеленчуци, разни клонки, подправки, полека лека взех и още някакви други свръх обемни неща, които вероятно в следващите няколко месеца, изобщо няма да ми послужат, но са ми се видяли интересни ( за нехранителни „дреболии „говоря) . Така превозното ни средсвто с Максим и с всите „важни неща“, заприлича сякаш отивам да спасявам Редник Райън на фронта.

Като заговорих за Редник Райън, те и улиците покрай пазара изглеждат така сякаш някой е хвърлял гранати до преди малко , разпилени павета, чакъл, хвърчащи клони, корени нагънали плочките…Да ходиш е трудно, да буташ 30кг количка още повече.

Пусти баири, пусти раздробени улици и хвърчащи павета навред.. Нареждам цветущо Общината със всяка крачка напред, встрани или назад, опитвайки се просто да измина някакво разтояние и да се придвижа до вкъщи по-човечно някакси..Уви, изморяващо е, от толкоз зор, ожаднях и за секунда си помислих, колко хубаво щеше да бъде, ако имам малка манерка на кръста , а не трябва да ровя в целия този бардак, за да открия бутилка с вода…

Не е лесно нито да ходиш пеша, нито да буташ количка а.к.а Майка ,нито да шофираш в нашето градче…Но избори идат и гледам тръгнали са да понагримирват тук там улиците ..за пример нашата, която ако си в тъмното…а ти ще бъдеш, когато Слънцето залезе, няма начин да не улучиш поне една дупка с размери на легнал човек и висока толкова, до която тънко върви лента на зоната … Нещо като “ Тънка червена линия“, ама с дру цвят- син ! За шофьорите не говорим, те оставят в тях всяка Божа сутрин по един Тас за късмет бързайки за работа или там за където са се запътили…

Та както и да е .. тези впечатляващи дупки НААААЙ- НАКРАЯ ги забеляза зоркото око на Общината и бе наредено да е позакърпят, щото са някакси на Баш центъра и не е имиджово, може би…И трудовите хора в оранжеви дрехи от STRABAG, тъй размятаха кирки и лопати, сякаш търсеха биткойни насред Александровска .

Както и да е.. Улиците ни са скапани, но не това ми е темата..просто не мога да мина дирекно без да споделя детайли , сами разбирате 😀

Събота метнах по натюрмортски да се пекнат няколко ципури, които жадни гарнирахме с узо разбира се… Въпросът е, че винаги ми остава доста ресто от тях.. Поне една риба, цяла целеничка гледа самотно в края на вечерята.. В последно време, се стремя да правя zero waste при готвене или поне да го сниша максимално.. Oстаналата риба, ми дойде идейно да я спретна с марокански кус кус и зеленчуци.

За 7-8 порции

250 гр кус кус ( ВИЖ ТУК)
550 мл вода
1 ципура изпечена, накъсана на малки парченца
6-7 сл зехтин (ВИЖ ТУК)
1 тиквичка
1 по-малък патладжан
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 морков
1 – 2 скилидки чесън
50 гр сушени домати ( ВИЖ ТУК)
1/2 глава лук
Копър (на вкус)
Сол, черен пипер на вкус

Двете с Виан запретнахме ръкави, тя беше пръв асистент.

В нагорешен тиган изсивам кус куса и го препичам до златисто. Виан го разбърква през цялото време, като следи да не изгори.

В блендер смляхме морков, чесън и копър,прибавихме ги към вряща 550 мл вода, оставихме за малко да поври, добавихме рибата и сол на вкус, така направихме бульон.

В дълбок съд, например йенска тенджера, изсипахме препечения кус кус и го заляхме със зехтин… Кус куса обича мазничко😉, Виан разбърква и му бае.. Мамо така добре ли е.? Ууу, че красссиво!!! . Готово ли е? Да, маме.. Давай към следваща стъпка…! Добавихме готовия бульон и сложихме капака да се задушава.. Трябват му 5 мин и е готов.

Предварително съм нарязала патладжана, поръсен със сол лежи в гевгир, за да се отцеди горчивия сок.

В тиган запържваме до готовност патладжана и всички останали зеленчуци, нарязани на ситно. След това ги добавяме при кус куса и разбъркваме добре, добавяме сол и пипер на вкус.