Гланц

Имало едно време, семейство, което живеело до бреговете на Егейско море… Някъде близо до Солун… Били най-обикновени хора, изкарвали си прехраната като отглеждали козички.. Защото какво му трябва на човек в Гърция, кози от които да прави сиренце за вкусни салати, малко узо отстрани, сиртаки и морски дарове от сините води наоколо. Ехххх, живот! Поне такава е моята представа за тази земя… Да, но нещата не стояли баш така, работели много,, за да живеят спокойно… … На семейството помагали ратаи от албански произход ( още от ранни времена се забелява емиграцията на албенезетата, не сакат да си стоят у земите и това е …а имат толкова хубаво море ….), защото пущините били много….. за козите говоря 😀 и не успявали да се справят сами..

И така ден след ден, година след година, минавал живота им. Докато в един момент ,някой обявил неблагата вест, че нещата се изменят и семейството, както много други трябвало да избере дали да остане в тази страна и да приемат, че са гърци, ако ли не, да напуснат…Пустата гордост минута сън им дала и хората се видели в чудо, как така да си сменят националността, взели решение да напуснат страната, защото те както майките и бащите им били българи..

И така натоварили целият си живот по каруците и се отправили към пъпа на света……. или така нареченият град Пловдив….., където ги чакал техен братовчед… Сега аз, както и вие се чудите, как през онези времена са успявали да се намерят, като не са имали нито телефони, нито имейли, ни gps, ни 5G…. Останали за малко да живеят там, докато не разбрали, че на изток има земя, която много приличала на тази, на която са отраснали… Имало море, имало и планина. И така, поели отново на път, пак каруци, магарета, багажи,баири, завои, докато не се озовали в Св. Влас.

Трябвало да започнат живота си отново и отнякъде изобщо…. Семейството имало делви със злато, решили да инвестират в различни работи, отворили магазин, но пусто му време, не като сегашното по св. Власовата земя дебнело само мизерия и беднотия. От магазина им „пазарували“ предимно на „тефтер“.. Така собствениците предимно „харизвали“ стоката си… Ето така, се появила и фамилията Харизанови..( Която аз, докато бях малка мислих, че баба и дядо се казват Хризантемови, на хризантемите на вилата… )

Не било лесно да се живее в днешния Лас Вегас 😂 и семейството на дядо се изместило малко по-на юг ….пристигнали в Бургас..Тука дето се вика, пò се ядвало откъм работа и останали да живеят по тези земи.

И така минавало времето, дядо растял и хубавеел ( както се изразява баба ) ..и един светъл ден …“ей тука в царевицата“( сегашния Лазур) баба ми засякла ослепителната му красота 😀 …Не минало много време и двамата заживяли заедно,оженили се и както му е реда … си народили дечица, те пък пораснали и те си народили дечица , техните дечица и те и…така семейство Харизанови успяло да се запази задълго и продължително…

Дядо и баба вече се радват на 5 правнука. Баба Гира на 86 дядо Георги на 92 -все още заедно..Сега ще кажете щастлив семеен живот..Може, но все още се карат защо не е достатъчно солена салатата и че чашата с ракията е наполовина ПРАЗНА. Оня ден, докато празнувахме вече Двойна Цветница вуйчо и най-малкото Харизанче -Цецко …Сядат да ги щракнат за спомен ….И..осъзнаваме, че между дядо и най-малкия му правнук има 90 години разлика…МНОГО Е! И е хубаво да виждаш 4 поколения в една снимка .Тъжно е, че не винаги всички можем да се съберем…например сестра ми и нейната Амèли…все има някой извън кадър …

Днес е Гергьовден… Имам чувството, че за баба и дядо това е празник по-велик от Коледа, единственото, което мога да пожелая не само на тях, на семейството си, на вас е дълголетие и напълно осъзнат живот до този момент, да знаете от къде идвате и накъде вървите.. Не знам дали ще мога да се радвам на правнуци, камо ли на 5,за да знам какво е усещането …но имам чувтвото, че това за тях е едно голямо постижение, че крачат с времето и не му се дават грам ….

Мога да кажа НАЗДРАВЕ 😀 И да споделя тяхната тайна за добър живот:

  • прясно сготвена храна – всеки ден + чаша хубаво червено вино …така за протокола…. дядо пие кафе с коняче и баница с вино..за гланц в погледа…

Честит Гергьовден!

Желая ви …ГЛАНЦ…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s