Неделя

Предният ден Ричо и Максим отидоха до баба Гана да видят кокошките и пилетата. Максим обожава да ходи при „пипитата“ ,обича да ги пощипва по гребените и може с часове да прекарва да ги гледа на къде ходят и какво си кълват, баба Гана им дала по едно яйце да мушнат в джобовете още топли и после се прибраха.. Ричо каза: Джинке, утре ще ходим да берем смокинята на баба Гана да знайш ! Викам му- Добре… На вечерната оперативка, докат пием ракийка. Мама обаче, направи друга организация ,понеже сега е време да се садят ягодите и малините, татко и Ричо трябва да направят лехи за тях,че чичо Генчо тая седмица е бил готов с разсада и… НЯМА ЗА КОГА да чакаме !….

Тъй ..на следващата сутрин,се измъкнах някъде към 7.30..пак ме хвана сенната хрема и ми се запуши носа,едвам дишам, станах ядосана от това че не мога да дишам…Тихо е, Слънцето вече е изгряло ..Иначе хубаво се вижда изгрева от верандата …. днес го изпуснах. Изпих едно, две кафета и отидох да взема млякото от леля Милка.

Хванах дъщеря й .. Вчера вечерта, докато се разхождахме с Вивата по склоновете, от високо видяхме в далечината стадо овце..Тя естествено почна да бяга напред и забрави и за тръни и за бодили, от които допреди малко се оплакваше че й са се забили в чорапа и майсторски започна да куца, сякаш камъни е ритала и не може да ходи..

Тръгнахме надолу в посока овцете, минахме през лозята ….Виве, чакай малко.. искаш ли да опитаме гроздето дали е станало ?-питам я. Да..! Гледа го с интерес и почти съм сигурна ще ми каже, че не трябва да го ядем защото не е мито и има микроВи ….Е, казва го ….Откъсвам едно грозденце, сладко е …Викам: Ще счупя една чепка да ядем, докато стигнем ,,…въртях го, въртях го ….Бре, пустата му чепка, не ще да се скине…Викам, Виве майка , не мога да го скъсам …Ще ядем вкъщи! …Ама, как бе, мамоооо,аз УМИРАМ от глад.! и извива веждички в посока небето…. Викам си: Божке, ма Виве ние излязохме преди 5 минути от вкъщи и след 10 сме обратно там ….не сме в пустинята Калахари !!!!! Оф, мамоооо, къде са овцете, тогава чакат ли ни ? Там ще са Виве, само ще изкачим баирчето и сме при тях. И ето ги, непред са …..Ама, не видам чичо Живко да ги пасе…някаква жена е там и държи кучето..Викам Виве , няма да ходим при тях, виж че държат кучето …..То не ни ли харесва…? Не знам, ама по-добре да не ходим сега до тях..Вивата е тъжна, мечта й е да ходи да пасе овце…знаела агнешки и щяла да си говори по цял ден с тях…

Оказа се, че овцете били на леля Милка, ама дъщеря й ги пасяла сега .. Питам я защо са били вчера на това място, а не горе в горичката.. казва, че сега си търсели да ядат круши, сливи и бъз….Значи, сега млякото и сиренето ще са с други аромати , различни от летните….Смее се …Да,различни ще са … Слагам млякото дето го е подговила в торбата, махам за довиждане и тръгвам надолу към нас..