И ето, че малката пантера, хич не е малка веч!

И това го откривам всяка сутрин, когато те галя по главицата да ставаш за градина…. И те галя по ушичките и си мисля…. кога това време се изтъркули? Докато беше мъничко вързопче, един лакът бебе, докато си заравях носа в пухкавата ти, рошава косица и докато успяваше да хванеш с ръчичка единият ми пръст, вече си толкова… Голяма…. Цели 7!

Мисля си, че съвсем скоро ще можеш да прочетеш за себе си, защото съм разказвала много за тебе тук… Онзи ден прочете надпис на табела ЗАТВОРЕНО…с такава гордост, а после вирна носле с  усмивка – горда от себе си… Гледаш ли как са хубави буквите?  И понеже всяка година те описвам как си изглеждала в моите очи за това време, което минава от година до година.. Ти си все по-самостоятелна… Все по-голяма, изпитваш нужда да се виждаш с „приятелите ми“ .. Имаш не любов, а цели три любови в детската… Трептят ти пеперуди в корема, когато някой от тях седне до теб… Носят ти цветя и ти се разтапяш с усмивка,  докато ми го раказваш в стаята на тъмно, защото е тайна от татко ти , а после изпадаш в истеричен смях и хукваш да му кажеш същата тайна и на него 😂. Усмивката ти и тя в момента е… малко беззъба… Без долни два и клатещ се горен… Определяш се като Бавачката Макфий с висящ преден зъб, всяка вечер го клатиш, с надеждата да падне, че феята да дойде с монета през нощта… Последният път, докато си играехте с Максито на леглото, той те ритна..и зъба ти падна.. Тогава отсече „Мамо, ама Максито е зъболекар!

Тази година се научи да караш колело без помощни, като големите… До миналата падаше барабар с помощните на една страна и виреше краката… Много се смяхме… Бях се запасила с конска доза търпение в конкретната неделя, да бягам след теб цял ден, докато не успеем, така както мама бягаше след мен…. Но ти се качи и просто го подкара с въпрос:“Мамо, така ли се прави?“   ЕХА! В края на деня ми каза – Май… ще трябва да имам ново колело, че на това си удрям колената в дръжките.! .. Ще имаш, разбира се… И ще караме двете до Солниците, надалеч по баирите нали? ДА!  И да ти кажа- нямам търпение да го направим!

Вчера Вивата и Ричо седят на  дивана си говорят : Виве, утре ще станеш на седем, как ли ще бъде на 17…? Тя:  Ами.. сигурно трудно!  Ричо беше леко разцепен от отговора .. И си сипа още малко ракия.. Обърна се към мен и каза… Чу ли?

Напред, ЕДНОРОГЧЕ-КОЗИРОГЧЕ.. Но не бързай за пътя на големите. Карай бавно, карай го с усмивка, върти педалите и минавай по чудни пътища, срещни интересни хора, наречи ги приятели и нека да бъдат истински… Карай колелото и ако паднеш да ожулиш колената, няма страшно всичко ще зарасне…!

Честити 7, синеоко чудо!