Аз съм Монк на емоциите

Често определям деня си по първата приказка, която разменям с друг човек, различен от домашните, с които обитавам един дом… Следя за първите лица, които ще видя, за първите думи които ще чуя и така в края на деня достигам до дълбоките дебри на аналитичната си мисъл, която отсича за радост или не какъв е бил той…

Хората и енергията са много определящи за моето Аз…Има такива с които от първа среща се чувствам бухнала като глухарче и нямам търпение да се видим отново… Има и такива, от които само един поглед ми е нужен, за да кажа „Ех, защо ли те забелязах изобщо!“

Та на път за арбайтен, минавам през малкото художествено магазинче в близост. Заварвам червенокосата лейди да се диви пред компютъра.

Ако знаете с каква тежка глупост за себе си се занимаваааам? С каква- питам я? Вдигам цените… Ужасно е да влезеш на работа в понеделник и първите ти имейли да са с нови ценови листи и така през някой друг ден… То човек не знае, на печалба ли работи на загуба ли в един момент… Но ще се държим… Нали така?… Така е, тока ни разката фамилиите на всички.. Да му се не види!-рекнах й.. Да но аз имам друга философия… Макар и цените на тубичка боя, които аз продавам доволно и щастливо да са се вдигнали за брой…? Колко скандално е увеличението? питам я. Еми, 20 ст за бр, вместо човек дошъл с целият си хъс да плати три и десет лв, сега трябва да даде три и трийсе… Абе, не е чак такава болка да ти кажа, гледай хляба стана почти 2 лв…! Да, да и аз казвам, че не е такава болка и в крайна сметка по-добре човек да даде пари за изкуство и да нахрани душата си с цвят, любов и вдъхновение отколкото с лекарства нали? Разбира се и аз съм на този принцип, човек трябва да си храни душата с цветове и със звуци… Дай сега да видя плоските четки… Тя ми ги показва и почва да им изброява спецификите… Аз й викам: Слушай аз от тея неща не разбирам иска ми се по-тежка само, че ги усещам по-добре в ръката си, иначе хич не съм професионалист, аматюрче съм…хоби просто! Абе, да ти кажа то образованието… Абе носиш ли си го в себе си и правиш ли го с удоволствие, личи… Е, гледай колко хора с дипломи, файда никаква…! Разсмяхме се, поне в този момент сигурно и двете на първа ръка сме се сетили поне за пет некадърника с магистратура… Чао и хубав ден! Хубав да бъде и на теб!

Д-р Дейвид Р. Хокинс, посвещава повече от 30 години на едно-единствено нещо – изследване, тестване и картографиране на съзнанието. Този човек събира емпирични наблюдения, спиритуализъм, медицина, китайска медицина, квантова физика, математика и научни експерименти, и ги поднася под формата на спретнато и онагледено знание за съзнанието.

Считан за един от бащите на съвременната кинезиология (наука за движението на енергиите в тялото), д-р Хокинс твърди, че човекът – също както всичко останало във Вселената – приема и предава честотни вълни, които на свой ред моделират реалността му.

Различните хора имат различно ниво на съзнание и съответно възприемат по различен начин света, което понякога обяснява невъзможността за диалог помежду им. В докторската си дисертация, озаглавена “Качествен и количествен анализ и калибриране (измерване) на нивото на човешкото съзнание”, д-р Хокинс разглежда връзката между енергийните честоти на тялото, мисълта и физическото благосъстояние.

Той практически доказва, че некачествената храна и некачествените мисли понижават вибрационната честота на съзнанието и респективно водят до ментални разстройства и физическа болест. В един от експериментите научният му екип установил, че човек, който мисли за отмъщение, веднага става физически по-слаб, докато човек, който изпитва съчувствие например, реално повишава физическата си сила.

В рамките на същият експеримент лекарите показали на една група участници ябълка, отгледана с пестициди, а на друга група – ябълка, отгледана по естествен начин. Групите не знаели, че участват в експеримент, но при мускулните тестове по-късно се оказало, че физическата сила на наблюдавалите органик ябълката се повишила, докато при другите участници отслабнала. Тоест, околната среда влияе, дори и без наличието на физически контакт.

Ето как изглежда част от ска̀лата на д-р Хокинс:

Енергийно ниво 20: срам
Енергийно ниво 30: вина
Енергийно ниво 50: апатия
Енергийно ниво 100: страх
Енергийно ниво 150: желание, вкл.сексуално
Енергийно ниво 250: неутралност
Енергийно ниво 400: критична мисъл
Енергийно ниво 500: любов
Енергийно ниво 540: радост
Енергийно ниво над 600: просветление, мъдрост

Всяка клетка в човешкото тяло има своя естествена честота, която може да се хармонизира с честоти от външната среда или съответно, да се дисхармонизира. За да се случи определено нещо в клетката или в живота на човек, е нужен честотно изравняване между приемника и предавателя на честотата на нещо.

Земята има естествена вибрация от 7.83Hz (Шуманов резонанс), която работи на принципа на естествената киселинност на кръвта (7pH) – регулира и защитава. Съзнанието и тялото на здравия и добър човек вибрират на високи честоти, които обаче могат рязко да се понижат под влияние на токсични мисли като страх, алчност, ревност, хора, храни, места (метро, болница, затвор, подземни гаражи, молове) или събития.

Измерено в херцове, болката се намира под 2Hz, емоцията страх поддържа до 2.2Hz, щедростта – 95Hz, благодарността – 150Hz, а безусловната любов – над 205Hz. При молитва вибрациите варират от 120 до 350Hz.

Гледане на грозни филми, слушане на кофти новини е рецепта за болест…. Замислям се, че в най-важните части от деня като закуска, обяд и вечеря текат новини, които доброволно човек си ги пуска докато се храни… Употребата на грозни думи (дори на шега) е същото. Консумацията (или само присъствието) на неживи храни е вибрационна атака. От друга страна, природата, песните, класическата музика, спортът, уханието на цветя, прегръдката, танците, молитвата, красотата, добрите дела насочени към другите, слънцето и морето са това, което надминава всякакво лекарство и надвива всякакви болести.

Съвсем съзнателно отбягвам мрънкащи и хленчещи хора, които за здравей здрасти, ти казват какво ги боли, наричам ги токсични, след среща и разговор не се чувствам добре, ето защо обръщам толкова голямо внимание на думите и си търся усмивките, цветовете, Слънцето и морето…

Маргаритите в кофата до вратата са на път да цъфнат и ги чакам с нетърпение..Разпръснах четите в бурканчето с вода, отворих боите и си потърсих цветовете… Денят ми е добър!