Станах към 8, врътнах едно кафе. През това време и малкия врабчо се събуди, облякох го, пуснах му детски с камиончета, дядо му му приготвяше кус кус (Макси го нарича вкус вкус😂) за закуска, цунках му рошавата главица, сега косата му стърчи с половин педя нагоре и тръгнах пеш по тангентата Славейков – Центъра.

Излизайки от входа видях, на прозореца на съседите от първият етаж, как грижливо са аранжирали саксия, къщички и клони да поканят птиците да чуруликат под прозореца им. Викам си – какъв первазен романс се вихри тук из таз околна сивота.

За сравнение – нашите балконски саксии, редовно се опостушават от стегната врабчова команда, след като съм им хвърлила някоя друга троха за свежест и сити стомаси в зимите дни. Но ония са бандюги, така кълват всичко, че терасата после е зарита в пръст и от тая гледка, Ричо всеки път вдига очи и гледа към Божето. После влиза кротко в къщи и сякаш иска да ме отвее с последен призив да не го правя, защото е страшна цапаница отвън… Та, викам си, ако им сложим на нашите такъв уютен дом дали ще го населяват с възхита?

Едно време извървявах цялото разстояние от Славейката(както го нарича Макси) до центъра със слушалки в ушите и Depeche Mode за по-бърза крачка. Сега си викам: Ей, как хубаво щеше да бъде ако слушалките ми работеха. Купих си джиджани безжични за 50 лв от някакъв сайт и спряха да работят след месец, досвидяха ми се да дам 400 в теленор. Момата там ме уверяваше, че са чудесни. Аз ти вярвам, скъпа, ма 400 лв за нещо, което може да ми падне от джоба и да изгубя безвъзвратно не мога да дам… Е, може да ги вземете на изплащане! – подканва ме тя, поглеждам я с поглед, с който и тя разбира какви глупости й се налага да говори само и само този месец да си направи таргета с продажби. В същото магазинче на Теленор ме убеждаваха да купя и смарт часовник за двугодишното си дете, много било удобно за родителите! Пак ги погледнах с този поглед. Въобще в името на продажбите и презентациите младите са много на ТИ(понеже вече се причислявам към графа лелиното😂)…

Та същите тези младежи, по – скоро младежка, ме попита на влизане в еднин магазин дали искам да участвам в томболата им с големи награди? ПУШИТЕ ЛИ? Поглеждам към бременния си в 9ти месец корем, поглеждам нея и питам, тъй изпълнена с чисто любопитство, изобщо забелязва ли хората, на които ги предлага тея работи, тя ми вика: Извинявам се не обърнах внимание! Викам си :ебаси, от Марс да погледнеш към Земята, ще видиш ходещият кашалот в мое лице… Както и да е…таргетчии…

Та, вървя си аз без слушалки, крача лудо по тротоарите и очите ми жадно попиват този куул живот, с който изпълнено трепти въздухът в междублоковото пространство. Минавам покрай магазинче, в което продават луковици за цветя, харесвам си едни семена на фрезии, викам трябва да взема за село много обичам фрезии, мама също, отмествам поглед и БААААМ :

Викам си: Редно е – ДА, редно е да има и такова място, все пак Славейковския, въздух, освен че е наситен с рап, както се изразява Мимата, тук и плочките нареждат рими, Славейков преди всичко е населяван от маняци, а манячетата трябва да имат къде да боднат отличително и да изпъкнат. Продължавам пет крачки напред и гледам двамина са чучнали на една ламаринена масичка, връз две каси от бира и си шорат Стела Артоа, викам тея са ебаси елементите, няма и девет часа зарана.

Отминавам и плавно навлизам в престижната част на махалата. Тука всичко лъха на лукс и просперитет. Има търговски център с името ПРЕСТИЖ, но той не е достатъчен! Отвъд тротоара има друг търговски комплекс носещ гръмкото ПРЕСТИЖ 2. Маняците не могат да пазаруват в магазини с някакви невежи имена, то трябва да е престижно, да е луксозно, защото луксът успокоява, нале?

И между тези два „мола“ някой съвременник с наклонности към еклектиката е вдигнал „маняшка кооперация. То не са декинги, то не е изкуствена трева навред, в контра разрез с всичко новосанирано наоколо, обсипано в цвят лилав. И днес стоя зад твърдението си, че Ирина Флорин може да е почетна гражданка на квартала, но не и без Ванко 1, все пак освен лилавият цвят, рапът е навсякъде….Нека не забравяме това!

Вървя по-напред и хоп някой е оставил директна връзка в случай на спешност!

Продължих, минавайки през подлеза на болницата, там знаете има доста магазинчета, погледът ми се знакова право в едно, в което чичо беше извадил огледало и подстригваше буйния си мустак. Отгоре света бучеше вече, усеща се как приближаваш центъра, някакви хора в оранжеви жилетки, чистят шахти, чистят градински, подрязват клони и БАМ:

Съзирам храстче, което е разлистило първите си листа!

Тъй се оживих, че викам си Гине, TITS UP ! Пролетта чука на вратата, ей го не остана,само да избутаме тез 28 дни и иде Март, с него щъркелите, те ще дръпнат Пролетта със себе си и така хубостите ще потекат към мен… към нас!