Баланс

Гледай сега. Вчера се дивих на разлистени стръкчета в очакване на пролетта . Днеска сняг. Събудих се в 5.05ч. Отново еднакви цифри, казах си след като влязох в кухнята да пия вода и часовника на печката блесна с червените си цифри. Почти си изгорих очите, викам защо не можеше поне да е 6,05ч някак по-помосимо е ?! Гледам отсреща сума ти прозорци светят по кооперациите , успокох се, че не съм единственото куку! А така ми се искаше да поспя по-дълго. Чак после видях клоните на дърветата, че са бели, всичко беше бяло, уличното осветление разперваше тази белоснежност като в приказка …нали кмета тури някакви турбо силни лед лампи , направо всичко се отразяваше от земята към небето…

Отидох да видя гевреците дали са завити и ако Максим пак се е изтърсил от леглото си да го наместя, където му е мястото и после пак легнах да дочакам по-приличен час за ставане. След такова междинно събужадане ич не е готино да ставаш след час и половина, но нейсе… И ставаш и пак се качваш в колелото на хамстера . Цъкаш кафе с мляко, пускаш тв за фон и следя някакви якости в пинтерест, докато наближи време да събудя гевреците.

С Вивата е лесно,свирнеш й и тя стане , но дребното издастъче се прави до последно,на ни лук ял ни лук мирисал. Напоследък непоносимо кисел. Ричо му даде прякор Ачидо (аcido oт италиански) , което означава кисел и в моменти на крайна непоносимост, заслужено му закачаме чин-Баш Ачидо…Даже вече като си ляга, взима под мишница една моя книга, Човек на име Уве, в която няма картинки, който я е чел знае, че в нея става въпрос за въз кисел Чичо Швед.

Викам му майка, знаеш си ти, от малък ще си си чешит. Не знам дали заради великолепните три години, нали уж Две ги наричаха – критични, но то са едни суплеси от гръб по лице и от лице по гръб с вопъли,сополи и сълзи и то защото някой му е казал да си сложи пантофите на краката , че ние писнало от повторения веч…

В пристъп на цирковите си изпълнение бълва смешни бебешки фъфлещи думи и ръкомаха, вероятно си въобразава, че говори като големите и иска малко да ни обиди и да ни се скара…всички стоим безмълвно потресени, едва крием да не избухнем в смях, за да не съсипваме авторитета му на подрасващ младеж …и Вивата се изцепва …Гледай го тоз ,бе! Как се тръшка, ами мамо не можеше ли да ми се падне поне сестричка, която да не крещи и да ме слуша…? Виве ко да ти кажа, аз все исках по-голям брат, но ми се падна по-малка сестра.

Викам й Виве то тва не е гаранция, че като е сестричка ще си кротувате и ще се слушате…Е, гледай нас с леля ти Роска…докато бяхме двете все се карахме, все се биехме…. Тя пък боледуване често и нашите я изпратиха на другия край на България..И бяхме разделени… липсваше ми…

После като по-големи аз заминах за София, тя остана в Бургас и пак бяхме разделени,тогава в различни възрасти,различни интереси…не ми липсваше толкова много…После пораснахме,тя замина за Италия аз останах в София…рядко се чувахме,телефонните разговори бяха скъпи, интернет също…тя почти нямаше в Италия.

После се върнах в Бургас,тя продължава да си е в Италия, чувахме се, но не толкова често, телефоните не бяха толкова скъпи, вече интернет също. По едно време живяхме заедно в Италия, хем се обичахме , хем се карахме.

Минаха години, сложи ги още десет, всеки ден се чуваме..и всеки път се изненадваме колко си приличаме по начин на мислене, купуваме си почти еднакви неща, харесваме еди и същи работи и всичко това разбираме, докато не си го споделим… После се заливаме от смях, че дори и да не сме заедно пак сме си близки, а после плачем… Како, дали в този живот ще живеем близо една до друга….?

Минат ред цифки, ред сополи и гръмотевични избухвания и Вивата и Максим пак се заиграват, прегръщат се галят се и си казват Обичам те! . И тъй ми се пълни сърцето, когато Максим се хвърля върху някой от нас внезапно и казва:“Обицам тье!“ и очичките му светкат.

И аз те обичам малко рошаво кутре, порасни едно шарено гордо петелче и вири тоз гребен с характер.

Да са ни живи и здрави мъжете и нека не губят мъжката си енергия, че една жена без мъж не може и един мъж без жена за къде е? Балансът се губи инак…

П. С. И да си пожелаем повече мъжки мъже да крачат по нашите земи, че ако се наложи да става революция, напоследък имам чувството, че първо ще се хванат да си епилират телата и да си скубят веждите и после някакви други работи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s