… И малката Tatushi Burema ме попита, добре… Ако някой ти каже, сега до 6 часа вечерта ще ти докарам 6 милиона паунда… Какво ще направиш?

Ко искаш ми вярвай няма да се втурна да мисля да ги удвоявам или утроявам… Не съм по тея работи.. Но си представям друго нещо… Че мечтата, с която заспивам почти всяка вечер, докато се унасям просто става реалност…

Нали знаеш, че лятото си дадох книжката за преиздаване в МВР-то.И нищо че нямам един час каране през целия си живот от страх към колите, разбира се… Но все пак, мечти нали… Ами ще стана рано сутринта, ще изпия едно, две кафета, ще си вържа косата, ще обуя зелени карго панталони, бяла тениска, ще си метна една риза на гърба, карирана ще дъй, черни и червени едри квадрати, ще си вържа връзките на все още здравият ми Timberland и ще се кача на стар Ленд Роувър, знаеш ги едни едри, квадратни, тъмно зелени с бял таван и метални решетки за багажник отгоре ….абе груба работа ти казвам.

Връз тоз багажник, ще си подредя живота… Ще врътна ключа, цяла чепка с ключове държа в ръката си.. И колата пали със старите ключове, не със сегашните бутончета и ще потегля едваш, пърпорейки с тоз камион ще се изнижа от града, казвам изнижа, защото това чудо не върви бързо кат звяр, баш си върви едваш, както аз харесвам… Ще започна да живея живота си бавно. Ще замина далече, искам така да става плавно от страна в страна и във всяка да откривам себе си, но по друг начин… Да се поглеждам от друг ъгъл…

Burema веднъж ми каза… Ох, много ми приличаш на Шърли Маклейн.. Същата енергия си..! Чела ли си нещо нейно..? Не, отговорих… И в същият ден отидохме до библиотеката новата, регистрирах се и тя ми дръпна една книга от рафта… Изчетох я.. на един дъх…. Изчетох всички нейни книги, които бяха налични в библиотеката.. Та искам и аз като Шърли Маклейн, да слагам с такава лекота в куфара дрехи и да купувам билет за самолета с мега дълга посока, само за да се срещнеш с интересите си… И те да те разтърсват и да те променят генерално духовно…

В един момент е в Андите до езерото Титикака, спяща в нещо подобно на хотел, стаята й която е одър и вечер в мразовитите нощи се завива с вълнено пончо, за да не умре от студ , денем се разхожда по планинските склонове, разговаря с местните, хапва от скромната, но ужасно вкусно приготвена храна, къпе се във вир с топла минерална вода, която била естествено леко газирана и цяло й тяло се чувствало като понесено от мехурче, с помощта на приятеля си успява да изпадне в толкова дълбока медитация, че се изнася извън тялото си..сякаш се превръща в лъч светлина, който стига в Космоса … Това ново познание и състояние така я вдъхновява, че тя започва да търси смисъла на живота по цял свят, в Ню Мексико ( задният двор на извънземните, както го наричат) прави сеанси с акопунктура и успява да се върне в няколко предишни живота назад…И там разбира как всички от сегашното й семейството, част от приятелите й са били свързани през всичките тези животи … Велико е… И тя е велика!

Искам да ям, искам да потанцувам, искам и да помълча така, както Джулия Робъртс в Яж, моли се и обичай! Искам да поживея в бунгалото й на Бали.. Всъщност, не държа да е световно известна дестинация… Искам световно неизвестна да е, да е тиха красива, без задници и цици в изрязани бански и мъже и жени с рязко избелени зъби, по-бели от мидите на плажа… Не тези не ги искам… Искам да отида в бавните страни, за тях съм чувала много, там в Азия… Да ме научат на спокойствието и мира, който носят със себе си….храната им и цялата им философия за живота.

Искам да правя йога по бреговете на плажа и рано сутрин и късно вечер… Искам да се събуждам, сред дъха на влажната гора, да не слагам никога обувки, да чакам под навес да спре дъжда, а през това време да съм потънала в тишината…

Да вървя по горските им, пътеки да се разминавам и поздравявам с дребните малки усмихнати хора по пътя си, а те пък да ми приготвят най- вкусния ориз, от кофите на колелото, което бутат със себе си…

Искам да се запозная с месни рибари и от тях да си купувам най-прясната риба, искам да се запозная със знахари, да ме научат да разпознавам растенията, билките, да ме научат на свойствата на камъните, да мога да лекувам с тях… И о, да такива хора има… Разказвали са ми много пъти познати, които са шарили по тези земи… И са се лекували там с помощта на местните и как такова нещо като бяло, жълто и розово хапче не съществуват… абсурдът с който днешният свят нарича традиционна медицина…а природните начини „алтернативна“.. Как може нещо съществувало векове да го наречеш „алтернативно“…?

Един познат, на които работата му беше свързана с често пътуване до Индия и Тайланд ми разказваше, как първите години тръгвайки от България, тръгвал с една торба лекарства, болкоуспокояващи и всякакви други боклуци, които му били предписани от тукашните лекари, за да съществува изобщо… Отивайки на Изток, го насочили да пробва тамошните знахари…

Отишъл с недоверие…каза ми Гергана …показах им с какво се движа изобщо, те не казаха нищо, просто ми взеха торбата и я изхвърлиха…започнаха да ме лекуват само чайове, запарки, камъни и енергия… Енергията движи всичко -казаха те…Ходил дни наред , връщайки се в България взел със себе си пак торба, но само с чайове…те го излекували….интересът към камъните повлякъл и така започва да търгува с тях 🙂

И може би ще пиша, ще снимам ще разказвам и рисувам в несвяст, защото ще живея живот зелен и чуден… И сега като се замисля… 6 милион паунда даже ще са много…