Гина на конгрес

Върша си аз там някакви работи и вайбърчето ми дудне ли дудне в несвяст. Рекнах си, сигурно пак са тея майки от групата на Максим, дет сън не спят и чаткат там врели – некипели.. Не му обръщам внимание.

После отворих, гледам някъв непознат номер сака да ми пише, викам сигурно по служебни въпроси ши дъй, че от сутринта гале ба, ми звънят да ме питат за брашно с висок протеин подходящо за козунаци имам ли… Имам – рекнах… Ама вдига ли се? – питат ме отсреща . Е, ако сте  с топла и сръчна ръка, сигурно ще го вдигнете, няма накъде да бяга…! После се посмяхме с непозната госпожа….

Гледам часовника имам още 30 мин дорде тръгна за работа, шетах тук из вкъщи, викам пролетните сили да са с мен и цъкам MTV so 90`s, хващам Мадона Ray of light. Леле, жено колко години са минали от тогава.?..Колко готино парче беше, а как изтрещя сега… Хич те няма, аране! То хубаво хората губели акъла си като остареят, ма баш така ли… ? Ми сумати време ходи, ма чедо, по кабала и шамбала, па не те ли научиха пущините… да се обичаш и приемаш такава каквато си… ? Изветреха хората у тоя Лос Анджелис…

Изчистих, викам Чи-То и  Дзена дойдоха дома… Постлах си килимчето за йога. Днес няма време за йога и стреч..а в главата си чувам вчерашният домакински рап пост на Здрава Каменова: Аре бе, госпожице Милоска, в главата по-умна, в корема по-плоска! … Има време, има време, рекох … Днес Ще ударя 15 минута медитация, да визуализирам хубав и усмихнат ден, с по-малко л@йна в него ако може.., че напоследък нов ден -ново л@йно.. Туй е максимата на 22-ра година, явно.

Тъкмо сядам, дишам, издишам, на тучни поляни съм… с пеперуди и маргарити, бам телефона звъни, баш у слушалката, оглушително.. Ало, здравейте, козунаци от италианските имате ли? Здравейте, да имаме? С плодове ли са? Не само с пудра захар за разкошен снежен връх… Добре ще мина по-късно… Аз седя в поза лотос, отидЕ ми на кино и пеперудите и топлият слънчев лъч и вибрацията и всичко.. Ставам покланям се до земята и тръгвам с ведра крачка към гардероба, да се одявам вече… Там вайбърчето пак нещо дрънка, гледам непознатия номер упорито иска да ме извести за нещо… Цъкам.. Е… Майка му стара, отърване от вас няма..!

Миналата година по това време, Ричо отива да отваря по-рано магазина, звъни ми: Джинке, някой ти е оставил бяла роза на вратата.!.. Аз умрех от смях, понеже веднага си визуализирах Славка Калчева закичена с пафти как пее на стълбите отпред :“ Бяла роза ще закича…“ Викам: Ричо, явно съм изръсила сексапила си по Антим I, на път за работа … На следващият ден, дойде пощальон, даде ми писмо, само с получател без изпращач. Викам си: Божке, що стАна тука ,аз таквиз работи от пети клас не съм получавала…!

Отварям и чета вайбъра най-накрая, намерили ми номера в Интернет. Ма как така ?, питам се аз.. Нали навсякъде се подписвам за тея лични данни и тяхната неприкосновеност.. . Канят ме на топла среща в конгресния център. Ма как така?, продължавам да се питам аз.. Гина в конгресния център? На среща, която ще се проведе по ZOOM с останалите участници…За да почетем  смъртта на Исус.. ВЪХ ! прихнах аз. Умодернизирали са се тез йеховисти..! До миналата година гълъби и цветя ми пращаха, сега на Zoom уършоп, дигитална  любов и скръб да шерваме международно.

Всяка година по същото време като сетят за мен от Йехова, и сенната хрема автоматично се активира..


Шарени яйца, втасали козунаци и пролетни конгреси…

с обич Гина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s