О… и ето го Слънцето!

Моя, малък сладък Райчо, който прави всичко живо и неживо по тая земя, някак по-привлекателно, по-леко и по… Да не ти пука…

Обедната почивка с Татушка яхнахме колелата и право към морската писта.

Тя кара бързо пред мен, разперила дълги черни коси, аз бавно връкам педали и блея встрани.. И го гледам това море и му се любувам…а тя отправя благодарствени речи към Божето, за цяла тая благодат дето я е разстелил навред…

Има хора на плажаааааа! крещим в един глас… И се къпяяяяят! – на два гласа..Да вече има плажаджии от обикновения вид, местен, не внос… И профи плажаджии, демек сърфисти, кайтисти и други летящи…

Солниците – любимата права