Уикенд, на село сме.

В къщичката Ричо се заловил и стърже едни дървени подлакътници, че се хванахме да реставрираме два соц фотьойла, които дебна от време оно. Заринат в пот, стърготини и шум до раменете. Ричката не обръща внимание на никой и е потънал в майсторския си свят…

Максим се опитва да докопа провесен жълт ластик на клона на бадема отпред и се кахъри, че е още малък и не може да скача на високо.

Аз съм седнала на един палет под шарена сянка и шкуря с фината шкурчица гладкост да докарам на подлакътниците…

Вивата взела една кофа с вода и набор от четки и маже напред, назад… Боядисвала… След малко: Оф, мамо, никой не си играе с мен! Какво да правя? Скучно ми е!… Не знам Виве, измисли си нещо… След още малко.. Мамо, виж ме, виж какво направих…! Разцепила един плик от куриерска фирма, направила си блузка и я облякла… Ехаааа! Биба, дай да те снимам! Намерихме една стара врата отстрани на къщичката и други разни декори, мислих и с два таса от колата на татко да я снимам, ама й боцкали..

Ударихме няколко кадъра, а тя лети,… Така добре ли съм..? Чудна си! Не мърдай!… Дай да си видя снимките, мамо! Леле колко са ми дълги краката! Ама аз съм много голяма! „Голяма си, Виве! Бъзикаме се все с с Ричо, че един ден ще й бъде мениджър докато хвърчи по подиумите в Милано, тез дълги, крака и сини очи не мож ги пренебрегна!

После й разказвам как едно време баба, докато кроеше на вилата ние с Роската бъркахме по чувалите и от парцали те си правихме дрехи всякакви..

О! Виве, искаш ли да ти покажа Вивиан Уестууд? ! Да, Мамо.. коя е тя има почти като моето име! Да да, много е дива ще ти хареса… Показвам й я, тя стои, мамо ама тя е баба и прави дрехи ли? Да.. Мамо, малко е странна, ама ми харесва… Като порасна искам да съм като нея!