Станах зарана, шатнах една глътка кафе, включих лампичките на елхата и гледам 7.10ч..викам си Гинче… Окъсняхме… 15 минутно будене на дечурята, пренасяне от леглото, на дивана, барабар с одеалата и всичките султанати..

Цъкам Дисни Чанел и Къщата на Совите… Детски за млади вещици и заклинания.. Вивата ги следи с охота, Максим трудно се събужда… Ядене на шоколадови топчета, мазане на филии с пастет, краставици със сол, без сол, гладене, подреждане на кутии със следобедна закуска, подвикване за миене на зъби, Хаааайде по-бързо, че пак закъсняхте!!! Давай…. давай, давай! Къде ти е чорапа? Къде ти е шапката…???? Закъсняхте днес вече официално…!!! Три удивителни…. Целувки на изпроводяк на вратата с пожелание за хубав и необикновен ден…Затваря се .. И… Тишина..

Викам, Гине тури си сега едно кафе как си трябва не-ЕКСПРЕСНО..Ами… по-тъй бавно, бавно.. Трябва да въдворя ред, некак си има от всичко навсякъде.. Ще кажеш, че допреди малко бой с възглавници е имАло..

Цъкам VH1, а от там LINKING PARK с IN THE END… И.. Като ми стана благо на душата наместих всичко на мястото му за нула време.. Спрях в една точка насред хола и викам Гине, вчера 12.12 голям енергиен портал беше, ма на тебе главата ти не беше у ред, затуй днес ще го сториш…

Запретнах ръкави, извадих всички, дрънкулки и билки и прекадих всяка соба у къщата с няколко на брой растения, де що дявол има по ъглите да избяга – благодат, просперитет и вдъхновение да споходи нам… И тъй, някои правят кадена вечеря, аз кадено кафе… Така ме споходиха добрите усещания, че ми се разтрепери нещо между ребрата и хоп у ръцете… 🤣И тъй, заредена с гуд вайбрейшън, надянах зелен пуловер за настроение, яке, очила, открих само една кожена ръкавица, сложих я за всеки случай в кошницата – Ричо каза, че днес зарана е 3 градуса, беж към колелото, а от там на Солниците…

Въртя си аз педалите, наблюдавам тая морска шир и се дивя.. Ей, отдавна не съм идвала при тебе, другарче! Небето е чисто, а напред в хоризонта Поморие се вижда, като видение… Сложих си единствената ръкавица, че ръката ми измръзна, похвалих си се, че съм умна и досетлитва, нищо че съм тъй загубена и не знам къде съм дянала другата ръкавица.. Ма то на… Вчера пак ходихме с Ричо да купуваме елха с украса, щото всяка година забравяме къде сме си сложили тия от предната..

И докато мисля над тез житейски тегоби, съзирам чудно съкровище с крайчеца на окото си…. Набивам спирачки, скачам от колелото, оглеждам се, да не ме отнесе някой спортист, че трафика е силен по таз алея, хващам се за решетките на оградата, пуфтя, бъхтя се, прескачам я, една малка Стефка Костадинова живее в мен… От там всите котки се разбягват по камъните, виждат, че не им нося никва риба, сал едно ми е на ум да видя туй чудо, заслужава ли си? Тежко ли е? Мога ли да си го взема? Предствах си, че се обаждам на Ричо и го зова на Солниците да ми помогне… А той, виждайки за какво е бил път до там, ме посреща с думите, Джинке, пак ли клошарстваш…? Аз ще свия рамене и ще кажа.. Ами, знаеш си ме.. Не мога… Това е страшно съкровище! 😍

Стигнах до нещото в скалите, извадих го, беше плътно тежко, но пък поносимо, за да го пренеса сама с колелото си. Завъртях го с любопитство да разбера какво е. На едно място пише:Made in Bulgaria 1958 :Я виж, колко си красиво, приличаш на малък морски фар! Сложих го в раницата си, заподскачах от скала на скала с няй-голямата възможна усмивка..И рекох: Какъв чудесен подарък ми направи морето днес! ОБИЧАМ ТЕ! БЛАГОДАРЯ..!