Сякаш сутрин от почти всяка врата  по етажите в кооперация ни се носят различни аромати…
Бялата леля от втория етаж е в тамянови ухания, съседа адвокат и той пали своите клечки.. Наскоро се върна от Тайланд..

Вчера го засичам на вратата:Мислих, че няма да те има дълго време..! Там като отидат хората забравят да се връщат, ей на един познат от години прекарва зимите там…
Е.. Аз само 20 дена… Не съм толкоз напред….
Да, бе… мисля си!
Смеем се… Той ехидно, аз недоверчиво 藍.

Нареждам постелка, паля свещи, Подреждам в дървена кръгла чиния всичките си кристали, купа с вода-да ме чува и помни , ароматни пръчици, букет розмарин..и музика.. тиха… 528 hz

Следва 40 мин йога, твърде кратко време, трябва ми поне час и половина, за да се  почувствам мека като тесто, да се затопля и да се омеся.
Тези 40 минути са ми като трейлър, но без него се чувствам, сякаш съм излязла от вкъщи с различни обувки.

Кратка медитация, визуализации, намерения и благодарности за всичко, което имам за всяко хубаво нещо дошло в живота ми, благодаря и за най-големите задници също, инак няма как да разбера защо да не бъркам в контакта…

Отварям очи и слънцето е блеснало, леко ми е, всеки път се получава.. Всеки Божи път..

Ако сложиш в една кутия диамант, тя ще стане ковчеже.
Ако сложиш в нея огризка, тя ще стане кошче.
Същото е и с главата ни… Не мислите ли?