В деня, когато започнеш житния, си имаш едно намерение и то си те води до края… Сякаш като обещание, че ако го завършиш Великите отгоре ще развържат голямата пухкава кесия и ще ти дадат златна звезда за награда.

Нa 8-ми започнах режима тая година. Същия ден някъде по обяд на вратата дойде пощальонка и ми подаде черна кутия.. Аз знаех от къде е, чаках я да прелети над океана, сънувах я месеци наред… Туй беше новата ми таро колода в която се влюбих от момента в който я видях….както и да е..

Тръгнах аз да разопаковам, разопаковам, разопаковам, отварям кутията, от там хвърчат всякакви бабъл фолиа и други обезопасители…
Достигам най-накрая до кутийката, отварям я.. (Тя е във вид на дебела книга) и вътре първата карта която сочеше към мен беше тази на „ДЯВОЛЪТ“, а на гърба му „СПРАВЕДЛИВОСТТА“ Бяха демо на карти от друго тесте…

НО… Това бяха…И аз се усмихнах на тая ми ти Вселена за днешният синхрон…

Да видим :
За мен следват 10 дена, в които ще избягвам всичко, към което имам навици, да пия кафе рано сутрин, вкусна храна, вечерта да пия вино.. Всичко това ще бъде заменено от шепа жито, 3 ябълки и 9 ореха, ще ми е неудобно и некомфортно точно както завързаното девойче от картата…

Пред мен ще стоят хиляди изкушения, към които ако имам воля няма да посегна…
Ето вчера например с Ричо наредихме масата, в салатата му сложихме ароматни Таджаска, от които мирише на маслина през 3 стаи, нарязах му кулатело, толкова крехко и прясно, взе си той сланина с розмарин и хвойна препече си хляб… Погледна ме : Ой, Жу… Не искаш ли да опиташ толкова е вкусно всичко? Погледни прошутото с цвят на сьомга е и тръгна той да обяснява за белите точици протеините в него…. (ехо, Дявола)
Яж, Ричко добре съм… Не ме съблазняват тези неща в момента…
Спи ми се.. Зверски ми се спи и ми е студено, в момента мечтая за гореща вана.. Парна баня, сауна нещо с много висок градус.. Въглен да ми метнеш ще го прегърна…
После ми каза :О, Жу… Толкова те обичам че имаш волята да преминеш през всичко това! (Справедливостта)

Ден четвърти:
🌾🌾🌾🌾
Не изпитвам, глад, а жажда.
Не ми се говори особено, може би ако всичко това се случваше по време на престой някъде сред природата в планината, щях да съм още по-щастлива..

Градски живот 😊