Много див вятър. Хванах към дъбовата гора, да чуваш веещата се шума по дърветата само по себе си води самотност. Крача из шубраците и търся козя пътечка да ме поведе в някаква посока…
Виждам минзухар до крака си и веднага го хващам на къс пас.. По едно време се обръщам цяла поляна с минзухари, като малки горски пламъпета са подхванали в различни посоки…
Идеш, идеш пролет, моя!