Събудих се някъде към 7.30ч и то от алармата на Ричо…Спеше ми се днес …спи ми се и от няколко дена насам…Особена виновница е Луната и нейните фази. Като ме погне от нарастваща, до пълното ми пълнолудие по пълнолуние… И вчера …о ,вчера имах чувството, че преминах половин Бургас на ход, с раница на гърба и теглейки с една ръка тротинетката с Максим върху нея… До края на деня бяхме походили дето се вика ,тъй около 13 500 крачки…

Ричо звънна някъде към 7.30 вечерта… Джинке, ще излезем с Тошката да ударим по едно уискинце …аз му казах ,супер, приятно изкарване и поздрави прати!…Легнах си на дивана, до мен Максим гледаше някакви истории с Пикачу. Вивата в другата стая си геймърстваше, аз си пуснах филм за някакъв тип в Ню Йорк от горен Ийст сайд…Гъзе беше, съдейки по апартамента му. Върнал се при техните след като избягал в Калифорния за има няма една година… Пристигайки у бащиния дом, хваща майка си- гиздава женица, да си свива пурпурна марихуана, че я успокоявала, иначе щяла да допретрепе баща му- виден писател ,който й изнеерявал почти цял живот..

До тук нищо изненадващо.. викам си.. Тез все едно са ми съседи.. Под нас бялата баба, дето разхожда кученцата си в чанта на Прада – пали тамян, адвоката пуши чебуци и се разхожда в цветни дрехи от жълт чорап до червено сако, над нас чиляка като припали, ни влиза директно в хола през аспиратора, после си пуска Орбитал и децата викат-Мамо ще има купон. Като излезем на терасата, теменугите ми са се изпъчили от радост, щото другия ни съсед от далечна Белгия, Филип Папиньо и той си прави веселото каждий день…

До толкова си спомням, просто заспах по едно време Максим ми говореше тихо в ухото…Мамо, спиш ли? Погледнах часовника беше 9 часа вечерта. Да, дребосъче, спя …хайде да си лягаме!

На сутринта, след първото кафе, метнах класическата съботна закуска да се пече, мини банички. След 30 минути Макс се събуди и още с рошава коса и сънен тон ми каза: Мамо, гладен съмммммм….! Изчакай малко , ще е готово до минути…Не, не мамо аз искам фиш фингърс! Преглътнах кафето, което току що бях отпила … И му сложих фиш фингърсите… Кой закусва риба сутрин рано, освен чичовците на капана в Морската с чаша бира и шкембе…Маским ,разбира се..Аз не се учудвам на тотално извратения му( за мен) начин на хранене…

След малко се събуди и Вивата… Добро утро, мамо, знаеш ли …Може ли, мамо, когато аз стана на 20 години , Маским на 16 години да отидем на самолета, да кацнем в страна с палми..Там да лежим на пясъка ,да се къпем в морето, после да ходим на масаж…и при едни акариуми ,дето си слагаш крачетата и има рибки ? Аз изпих още една глътка кафе…. Погледнах към фурната..И си рекох: Гине, ти им приготвяш традиционна закуска в събота , направила си и айрян, а единия закусва с риба , другия мечтае за екзотични дестинации, палми и масажи..да това са твоите деца, ма не се сещам да съм ги захранвана със златна лъжичка…

После за миг се прехвърлих в моето детство на 7-8 години… аз обожавах дърветата , мечтаех да мога да се изкача на върха на всяко и почти винаги го правех. Скитах се сама в горите по дигата на Дунав , лазих през тръбите на каналите и обожавах да си играя по строежите из арматури, бетонобъркачки, шпатули, дъски и все опасни неща за съвременните майки..

Майка ми редовно ме намираше на незнайни места и ми отпираше по някой друг шамар, почти всяка вечер, защото пак съм миришела на огън ( палих разни неща 😀 ).Имах въображаем бял кон, който кръстих АТ ( бях го видяла по кръстословиците в на татко вестника ) с него бягах неуморно… Представях си ,че като го яхна и бягам най-бързо от всички… В действителност печелих щафети по бягане в училище.. Сега… Като казват че е важна силата на мисълта, е па важна е! 🤣

И рязко се връщам… ей сега в хола си, в който пред мен седят двете ми деца, едното мрънка за дрон ,а другото за палми, бял пясък и масаж под палма….

…Баси..