Озеола Маккарти е родена през 1908 г. в Хатисбърг, Мисисипи, САЩ. Тя била обикновено афро-американско момиче и през цялото си детство мечтаела да стане медицинска сестра и да посещава университета в Южна Мисисипи. Но в 6 клас тя трябвало да напусне училище, за да се грижи за болната си леля. Тя никога не се върна в училище. Озеола си намерила работа като перачка. Всеки ден тя получавала по няколко долара за упоритата си работа. Един ден тя отишла в Първата национална банка на Мисисипи и поискала спестовна сметка. В края на всеки работен ден тя отивала в банката и носешла от 1 до 1,5 долара. Когато я попитали за какво спестява, тя отговорила: за старини на баба си.

Баба ѝ умира през 1944 г., но Озеола, по навик, влагала малки суми в спестовната си сметка в банката всеки ден. Майка ѝ и леля ѝ умират през 70-те години. Банките се сливаха, затваряха и отваряха, нейните сметки се местяха от една в друга.

Един ден банков служител предложи на Озеола да прехвърли част от средствата в облигационни фондове и тя се съгласила, без да придава голямо значение на това. В продължение на 75 години Озеола работи като перачка, живеейки сама в стара дървена къща, която е наследила от чичо си през 1947 г. Тя никога не е притежавала кола, никога не се е женила и е нямала деца. Преди да се пенсионира, тя само веднъж е пътувала извън Мисисипи, за да посети Ниагарския водопад, когато е била още млада.

През 1995 г. банковият служител Пол Логлин забелязал, че през последната седмица Озеола спря да посещава банката и решил да се отбие в къщата ѝ по време на обяд. Озеола казала, че е болна, но вече се чувства по-добре и определено ще се върне на работа следващата седмица, което означава, че ще дойде в банката с нови спестявания. Пол видял пред себе си уморена жена с невероятна усмивка на лицето, кафяви ръце, артритни от тежката ежедневна работа. Обратно в банката, той решил да провери състоянието на сметката на Озеола Маккарти. Малко е да се каже, че е бил изненадан! Той видял над $250 000 в сметката на Озеола! Не след дълго мис Маккарти отишла в банката и научила новината. Разбира се, тя не повярвала на Пол, мислейки, че той се шегува. Когато видяла числата на сметката си, тя казала:

– Ами ако сте сигурни, че тук няма грешка, в което много се съмнявам, тогава нека парите да останат в сметката.

Служителите на банката дълго се опитвали да обяснят на Озеола, че вече няма нужда да работи, че натрупаните пари са повече от достатъчни, за да осигури старините си и дори повече. Но Озеола казала, че не работи за пари, че обича да носи полза на хората.

– Тогава какво ще правите с натрупаните пари? – попитали банковите служители. Този въпрос я озадачил. Тогава Пол Лафлин извадил десет монети от джоба си и попитал:

– Какво бихте направили, мис Маккарти, ако имате десет монети?

– Бих дала една на църквата, винаги съм правила това и ще продължа да го правя. Тези трите ще ги дам на тримата ми единствени роднини, те са добри хора и заслужават да се грижа за тях. А за останалите 6 измислих нещо специално.

Всички бяха изумени от нейното решение.

– А какво ще запазиш за себе си?

– За мен?! – казала Озеола – Мога да се грижа за себе си!

През 1995 г. е създадена фондация и Университетът на Южен Мисисипи получава 150 000 долара дарения и бележка „Бих искал да създам стипендии за бедни деца, които все още могат да МЕЧТАЯТ!“

Фондацията предоставила възможност на афро-американците в Мисисипи да получат безплатно образование. Тази история бързо се разпространила в целия щат, а след това и в цялата страна. Постъпката на Озеола Маккарти вдъхновила много бизнес лидери и обикновени хора да дарят на фонда.

През 1997 г. Тед Търнър бил толкова развълнуван от историята на Маккарти, че дарил 1 милиард долара за благотворителност. Въпреки факта, че Озеола Маккарти живеела на три мили от Университета на Южна Мисисипи, където някога мечтаела да учи, тя никога не била ходила там. Когато отишла там за първи път, първите 30 минути тя не можела да каже и дума, била прекъсвана от аплодисментите на стотици студенти, които я приветствали с овации.

Журналист я попитал:

– За какво мечтаеш, Озеола?

– Преди да умра, бих искала да видя първия студент, който е получил моята стипендия, да получи диплома. Въпреки че разбирам, че на моята възраст това едва ли е възможно!

Два дни по-късно тя била поканена на откриването на футболен стадион, където в присъствието на 30 000 души губернаторът на щата обявил този ден за Ден на Озеола Маккарти.

– През 1996 г. Озеола Маккарти пренесла олимпийския огън през част от Мисисипи.

ООН ѝ даде специална награда.

Удостоена е с почетна докторска степен от Харвардския университет.

Историята за нейната постъпка била предадена по всички големи телевизионни канали, тя се появила на първа страница на New York Times.

През следващите четири години тя получила повече от 300 различни награди и специални премии.

Озеола получила една от наградите от ръцете на американския президент Бил Клинтън, който останал във възторг от постъпката ѝ.

За първи път през последните си 50 години тя отишла на дълго пътуване. На 26 септември 1999 г. Озеола Маккарти починала на 92-годишна възраст.

Стефани Бълок, 18-годишно момиче, завършило обикновена гимназия, било първия студент в Университета на Южен Мисисипи, получил субсидия за обучение от фонда, създаден от Озеола Маккарти. Със сълзи на очи тя казала, че съжалява повече от всичко, че мис Маккарти не е доживяла по-малко от година преди мечтата ѝ да се сбъдне – когато едно афро-американско момиче ще излезе от вратите на този университет.

Превод: Емил Лазаров