ПЕРАЧКАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СВЕТА

Озеола Маккарти е родена през 1908 г. в Хатисбърг, Мисисипи, САЩ. Тя била обикновено афро-американско момиче и през цялото си детство мечтаела да стане медицинска сестра и да посещава университета в Южна Мисисипи. Но в 6 клас тя трябвало да напусне училище, за да се грижи за болната си леля. Тя никога не се върна … Нататък ПЕРАЧКАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СВЕТА

Из “ Зеленото птиче“

Сега вече, съвсем спонтанно и закономерно, от очите ми рукват сълзи. Заковавам се в центъра на цилковския площад и реввам. С целия изцеден от душата си копнеж, с отиващата си надежда, с отчаянието на несподелената любов. Сърцето ми-лешник се е пропукало. Катурнало се е в опразнения ми от смисъл гръден кош и е изстинало. Предало … Нататък Из “ Зеленото птиче“

Мечти – събота рано сутрин

Събудих се някъде към 7.30ч и то от алармата на Ричо...Спеше ми се днес ...спи ми се и от няколко дена насам...Особена виновница е Луната и нейните фази. Като ме погне от нарастваща, до пълното ми пълнолудие по пълнолуние... И вчера ...о ,вчера имах чувството, че преминах половин Бургас на ход, с раница на гърба … Нататък Мечти – събота рано сутрин

Четвъртък

Танцувам там докато си правя кафе на плота, пея с песните на детските дето дрънчат от телевизора ... Максим вдига очи и ми казва с невъзмутим сериозен тон:Мамо, спри да се лигавиш, сИга ям! Понякога, когато вечер се прибирам вкъщи от магазина и тича да ме посрещне на вратата, ме прегръща и.. със същият този … Нататък Четвъртък

Дневна есенция

Ще излизаме с Максим на разходка... От едната стая му казвам, че съм му приготвила дрехи и да ходи да се облича...-Дооообре! казва тойСлед малко идва при мен на буква Ф със сбъчканите си малки веждички...-Такиви рошави дрехи ли да обличам?и ми размахва блузата си с  два пръста...Рошави ли? Как така рошави, бе маме? Смачкани … Нататък Дневна есенция

Пламъчета

Много див вятър. Хванах към дъбовата гора, да чуваш веещата се шума по дърветата само по себе си води самотност. Крача из шубраците и търся козя пътечка да ме поведе в някаква посока…Виждам минзухар до крака си и веднага го хващам на къс пас.. По едно време се обръщам цяла поляна с минзухари, като малки … Нататък Пламъчета

Монолози

Връщаме се от морската и вървим по улицата нагоре, пече слънце. Аз тегля Максим с тротинетката и се чувствам като вол на браздата.Откъм плувния басейн на френската се задава високо момче, с мокра коса до раменете вчесана назад,червена тениска, сак и бойна походка…Разминава ни… Виан: Мамо, видя ли го тоз…? Ходи ми тука по тротоарите, … Нататък Монолози

Ден 4

В деня, когато започнеш житния, си имаш едно намерение и то си те води до края… Сякаш като обещание, че ако го завършиш Великите отгоре ще развържат голямата пухкава кесия и ще ти дадат златна звезда за награда. Нa 8-ми започнах режима тая година. Същия ден някъде по обяд на вратата дойде пощальонка и ми … Нататък Ден 4

Дай светлина на духа си

След една злощастна вечеря изпълнена с кюфтета, около два дена ни боляха коремите, изпих една шепа сигур с активен въглен, барем да дойде чревната флора на мястото си.И от там хич и храна не ми се услажда… Вчера цъкам аз приложението и хоп… Утре започвал… Хвръкнах до био магазина на новата поща, рафтовете празни.. 👀 … Нататък Дай светлина на духа си

Гина на книжарница

Нявга коги редовно четях Егоист, с охота следях рубриката на Ина Григорова:" Малката тъпа Гина "..В тоя дух и аз тъй, вчера се почувстувах в Хеликончето… - Гина на книжарница- Забързана и задъхана Гина, крачеше по площади, че книга й беше в главата да търси… От две седмици се опитваше да започне да го чете … Нататък Гина на книжарница